Нож от блянове

— Простете, че ви притесняваме в този необичаен час — подхвана сухо Нори.

— Как разбрахте, че съм будна? — строго попита тя. Чувствата и отново заподскачаха.

Стреснат от въпроса й, Нори примига.

— Една от готвачките спомена, че ви пратила топло козе мляко, когато слязох да взема за себе си, милейди. Топлото козе мляко ми действа успокоително, когато не мога да заспя. Но тя спомена и за вино, затова реших, че имате гости и сигурно все още сте будна.

Елейн изсумтя. Още й се искаше да зашлеви някого и й беше много трудно да го прикрие.

— Предполагам, че ще докладвате за свой успех, господин Харк?

— Проследих го, както наредихте, милейди, и той е в същата къща вече три нощи, ако смятаме и тази. Тя е на улица „Пълнолуние“. Новия град. Единственото място, където ходи, освен кръчмите и гос-тилниците. Пие доста. И на зарове играе също така. — Мъжът се поколеба и нервно затърка длани. — Мога ли да си тръгвам вече, милейди? Ще го махнете ли онова, дето ми го поставихте?

— Според данъчните регистри къщата е собственост на лейди Ши-ейн Аварин, милейди — каза Нори. — Тя, изглежда, е последната от Дома им.

— Какво друго можете да ми кажете за тази къща, господин Харк? Кой още живее там освен тази лейди Шиейн?

Харк нервно се почеса по носа.

— Ами, не знам дали живеят там, милейди, но тази нощ в нея има три Айез Седай. Видях една от тях да изпраща Мелар, докато другите две влизаха, и едната от тия, дето влизаха, рече: „Жалко, че сме само двете, Фалион, както ни мачка лейди Шиейн“. Само че това „лейди“ го каза, все едно че не го мисли, нали разбирате. Странно. Носеше една улична котка, проскубана като нея. — И се поклони боязливо. — Простете, милейди. Не исках да ви обидя, като се изразих така за една Айез Седай, но ми трябваше малко време, докато разбера, че наистина е Айез Седай, нали разбирате. Светлината от входа беше добра, ама тя беше толкова тънка и невзрачна, с един такъв нос, че никой не би взел за Айез Седай, ако не я огледа добре.

Елейн го хвана за ръката. Възбудата кипна в гласа й и тя не се опита да я прикрие.

— С какъв акцент говореха?

— Акцентът ли, милейди? Ами, тази с котката, тя ще да е оттука, от Кемлин, според мен. Другата… Хм, тя каза само няколко думи, но бих казал, че ще да е от Кандор. Нарече другата Марилин, ако това с нещо ще помогне, милейди.

Елейн се засмя и се завъртя весело няколко стъпки. Вече знаеше кой е пратил Мелар и се оказа по-лошо, отколкото се бе опасявала. Марилин Гемалфин и Фалион Бода, две Черни сестри, избягали от Кулата, след като бяха извършили убийство. Беше за да улеснят една кражба, но тъкмо убийствата щяха да доведат до усмиряването и екзекутирането им. Тя, Егвийн и Нинив бяха пратени извън Кулата тъкмо за да издирят тях и другите с тях. Черната Аджа беше внедрила Мелар близо до нея, най-вероятно за да я шпионира, и тази мисъл бе смразяваща. По-лошо, отколкото се бе опасявала. И все пак това, че вече бяха разкрити, бе като довършване на кръга.