Нож от блянове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #11
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нож от блянове». Краткое содержание книги:
— Имам си Айез Седай, които да ме съветват, ако ми потрябва съвет, Дуара. Не може да не знаеш, че се противопоставям на Елайда. Нищо не бих приела от нея.
— Твоите тъй наречени съветнички са бунтовнички, Чедо — заговори й укоризнено Дуара, с голяма доза отвращение на думата „бунтовнички“. И махна с чашата вино в ръка. — Според теб защо толкова много Домове ти се противопоставят, и толкова много стоят настрана? Те със сигурност знаят, че нямаш подкрепата на Кулата. Стана ли аз твоята съветничка, това се променя. Мога да поставя короната на главата ти до една неделя. В най-лошия случай едва ли ще отнеме повече °т месец-два.
Елейн срещна невъзмутимия й поглед също толкова невъзмутимо. Ръцете й понечиха да се свият в юмруци, но тя ги задържа спокойни в скута си.
— Дори да беше така, щях да откажа. Очаквам всеки ден да чуя, че Елайда е свалена. Бялата кула отново ще е цяла и тогава никой няма да може да твърди, че съм лишена от подкрепата й.
Дуара погладна за миг чашата си. Лицето й беше самата маска на айезседайска ведрост.
— С теб, изглежда, няма да тръгне съвсем гладко — отрони тя, все едно че Елейн не беше казала нищо. — Точно това беше частта, за която си помислих, че няма да искаш дивачките да я чуят. А и тази стражничка! Тя да не си въобразява, че ще те нападна? Все едно. След като короната кацне твърдо на главата ти, ще трябва да си назначиш регент, защото тогава трябва да се върнеш в Кулата, да завършиш обучението си и евентуално да бъдеш подложена на изпитанието за шала. Не бива да се боиш, че ще бъдеш наказана с бой с брезови пръчки като бегълка. Елайда приема, че Сюан Санче ти е заповядала да напуснеш Кулата. Виж, претенцията ти, че си Айез Седай, е друг въпрос. За това ще трябва да платиш със сълзи.
Сумеко и Алайз се размърдаха и Дуара чак сега ги „забеляза“.
— А, вие не знаехте ли, че Елейн всъщност е само Посветена?
Елейн стана и я изгледа отгоре. Обикновено седящият имаше предимство над правия, но погледът й беше много твърд, а тонът й — още по-твърд. Искаше й се да я зашлеви!
— Аз бях издигната в Айез Седай от Егвийн ал-Вийр в деня, в който самата тя беше издигната в Амирлин. Избрах Зелената Аджа и бях приета. Никога повече не казвай, че не съм Айез Седай, Дуара. Огън да ме изгори, ако го допусна още веднъж!
Устата на Дуара толкова се сви, че устните й заприличаха на тънка резка.
— Помисли и ще разбереш в какво положение си — най-сетне отвърна тя. — Добре помисли, Елейн. И една сляпа ще види колко съм ти необходима, както и благословията на Бялата кула. Ще си поговорим по-късно. Нареди да ме заведат до покоите ми. Ужасно се уморих от този път. Крайно време е да си легна.
— Ще трябва да си намериш стая в някой хан, Дуара. В двореца няма легло, на което да не спят по трима-четирима души. — И сто легла да имаше свободни, едно нямаше дай предложи. Обърна й гръб, отиде до камината и застана там, изпънала ръце да ги стопли. Позлатеното махало на часовника на резбованата поставка над камината изкънтя три пъти. Може би още толкова часове оставаха до изгрев слънце. — Дени, намери някой да придружи Дуара до портите.
— Няма да ме отпъдиш толкова лесно, Чедо. Никой не отпъжда Бялата кула. Помисли и ще разбереш, че съм единствената ти надежда.
Коприна прошумоля в коприна, докато тя излизаше. Вратата щракна след нея. Изглеждаше напълно възможно Дуара да й създаде неприятности, за да докаже колко й е нужна. Но всичко щеше да си дойде по реда. Едно по едно. Елейн се обърна и попита:
— Внуши ли ви съмнения?
— Не — отвърна Сумеко. — Вандийн и другите две те приемат за Айез Седай, тъй че трябва да си Айез Седай. — Тонът й беше много уверен, но пък и тя имаше причина да го вярва. Ако Елейн се окажеше лъжкиня, бляновете й да се върне в Кулата и да бъде приета в Жълтата Аджа умираха.
— Но тя вярваше, че говори истината. — Алайз разпери ръце. — Не казвам, че се съмнявам в теб. Не. Но тя вярва.
Елейн въздъхна.
— Положението е… сложно. — Все едно да каже, че водата е мокра. — Аз съм Айез Седай, но Дуара не вярва. Не може, защото това е все едно да признае, че Егвийн ал-Вийр наистина е Амирлинският трон, а Дуара няма да го направи, докато Елайда не бъде свалена. — Надяваше се, че тогава Дуара ще повярва. Да го приеме поне. Кулата трябваше да се обедини. — Сумеко, ти все пак ще заповядаш на Родственичките да стоят на групи, нали? Винаги? — Дебелата жена измърмори, че ще го направи. За разлика от Реане, Сумеко нямаше нюх за водачество, нито й допадаше. Жалко, че не се беше появила някоя по-стара Родственич-ка, да я облекчи от това бреме. — Алайз, ще се погрижиш да се подчинят, нали? — Алайз го потвърди бързо и решително. Щеше да е идеалният кандидат, ако Родството не определяше йерархията си по възраст. — Значи направихме каквото можем. Крайно време е да си лягате.