Нож от блянове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #11
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нож от блянове». Краткое содержание книги:
— И аз — промълви тя на гърдите му и се притисна в него. Мирисът й беше изпълнен с радост, но потръпваше.
— Нараниха ли те? — попита той нежно.
— Не. Те… Не, Перин, не ме нараниха. — И други миризми се примесваха в радостта й обаче, миризми, заплетени на объркано и неразчленими от нея. Смътният и болезнен мирис на тъга и тежкият, мазен мирис на вина. Срам, като хиляда тънки като косъмчета бодливи игли. Е, добре, онзи мъж беше мъртъв. А една жена има право да крие тайните си, ако поиска.
— Важното е само, че си жива и че отново сме заедно — каза той. — Само това е важно на света.
— Само това — промълви тя и се притисна в него още по-силно. Толкова силно, че простена. Но в следващия миг вече го беше избутала пред себе си и оглеждаше раните му, разтваряше с пръсти разкъсаните места по палтото му, за да погледне. — Тези тук не изглеждат чак толкова зле — рече отривисто, макар всички онези чувства все още да бяха примесени с радостта й. Дръпна го за косата да се наведе, за да може да огледа раната на черепа му. — Ще ти трябва Цяр, разбира се. Колко Айез Седай си довел? Как успя да… Не, сега това не е важно. Достатъчно са, за да надвият Шайдо, и това е важното.
— Тези Шайдо… — Изправи се и я погледна отгоре. Светлина, толкова беше красива въпреки прахта и саждите. — Шест или седем хиляди копия ще са тук до… — Погледна към слънцето; като че ли трябваше да е по-нависоко. — След по-малко от два часа може би. Трябва да приключим тук и дотогава да сме тръгнали, ако може. Какво й е на Мейгдин? — Беше се отпуснала като пухена възглавница на гърдите на младия мъж. Клепките й пърхаха, без да могат да се отворят.
— Умори се от това, че спаси живота ни — отвърна Файле. Забрави за раните му и се обърна към другите в бяло. — Аравайн, всички, започнете да събирате гай-шайн. Не само онези, които ми се заклеха. Всички в бяло. Няма да оставим никой. Перин, коя посока е най-безопасна?
— На север. На север е безопасно.
— Подкарайте ги на север — продължи Файле. — Съберете коли, фургони, товарни коне и ги натоварете с всичко, което прецените, че ще ни потрябва. Бързо! — Хората се раздвижиха. Разтичаха се. — Не, ти остани тук, Алдин. Мейгдин все още трябва да я носи някой. Ти също остани, Алиандре. И ти, Арела. Ласайл има нужда от нечие рамо, на което да си поплаче.
Перин се ухили. Ако жена му се озовеше в обгърната от пламъци къща, най-спокойно щеше да се захване с потушаването на пожара. И щеше да го угаси, при това. Наведе се и почисти ножа си в палтото на зеленоокия, преди да го прибере в канията. Чукът му също имаше нужда от почистване. Постара се да не мисли за онова, което оцапа палтото на мъртвия. Огънят в кръвта му загасваше. Възбудата си бе отишла, останала бе само умора. Раните му запулсираха.
— Ще пратиш ли някой до крепостта, да кажат на Бан и Сеонид, че вече могат да излязат? — рече той, докато пъхаше дръжката на чука в клупа на широкия си колан.
Файле го зяпна за миг.
— Те са в крепостта? Как? Защо?
— Ализе не ти ли каза? — Трудно се беше поддавал на гняв, преди да отвлекат Файле. Сега обаче усети как яростта кипна у него. Кипна, като вода върху нажежено до бяло желязо. — Тя каза, че ще те отведе със себе си, щом си тръгне, но обеща да ти каже да идеш в крепостта, когато видиш мъгла по ридовете и чуеш вълчи вой посред бял ден. Готов съм да се закълна в това. Огън да ме гори дано, ей толкова не може да се довери човек на Айез Седай!
Файле хвърли поглед към западния рид — мъглата над него все още беше гъста — и се намръщи.
— Не е Ализе, Перин. А Галина. Стига и това да не е било лъжа. Тя трябва да е. И трябва да е от Черната Аджа. О, колко бих искала да знам истинското й име. — Раздвижи лявата си ръка и примижа от болка. Наистина беше ранена. Перин за миг съжали, че не може да убие отново високия Шайдо. Болката обаче не разколеба Файле. — Терил, ела тука. Виждам те, че надничаш от портата.
Мършавият младок се показа плахо от портата.
— Татко каза да остана тук и да ви държа под око, милейди — изломоти той почти неразбрано.
— Все едно. Тичаш до крепостта колкото може по-бързо и казваш на всички, които намериш там, че лорд Перин е заповядал да дойдат. Хайде. Бегом.
Момчето се чукна с юмрук по челото и хукна.
След четвърт час отново се появи, на бегом, следван от Сеонид, Ван и всички останали. Бан се поклони на Файле и замърмори колко бил доволен, че я вижда отново, след което бързо се разпореди мъжете от Две реки да се развърнат в кръг около портата, с изпънати лъкове и забити в земята алебарди. С мъжете поне говореше като нормален човек. И той беше един от онези, които искаха добият „блясък“. Селанде и останалите „следовници“ на Файле се втурнаха към нея и възбудено забърбориха колко се били притеснили, когато не се появила след вълчия вой.