Нож от блянове

— Понякога една жена иска да остане насаме — отвърна кротко Сумеко, все едно че поредната Родственичка не беше загинала заради това, че е поискала да остане насаме. Гласът й поне беше кротък, но пълничките й длани нервно заоправяха тъмносините й поли.

— Сумеко, ако не им внушиш страха на Светлината, ще го направя аз — заяви Алайз. Миловидното й обикновено лице този път беше строго. Изглеждаше по-стара от двете, със сиви кичури в косата, но всъщност беше с над двеста години по-млада от Сумеко, чиято коса бе лъскава и черна. Алайз беше проявила неустрашим кураж, когато падна Ебу Дар и бяха принудени да избягат от сеанчанците, но и нейните ръце сега шареха по кафявите й поли.

Отдавна беше минал часът за лягане, постановен от племенничка-та на Есанде Мелфейн, но колкото и да беше уморена непрекъснато, щом се събудеше, Елейн не можеше повече да заспи, а и топлото козе мляко не помагаше. Вкусът на топло мляко беше още по-лош, отколкото на студено. Щеше да накара проклетия Ранд ал-Тор да пие топло козе мляко, докато потече през ушите му! Веднага щом разбереше какво го е наранило така тежко, че самата тя бе усетила жегващата болка — но всичко останало в малкото възелче на връзката в тила й, което беше той, си оставаше лишено от чувства като камък. Оттогава всичко отново бе като камък. Значи Ранд трябваше да е добре… ала все пак нещо го бе наранило достатъчно дълбоко, за да може тя изобщо да го усети. И защо Пътуваше толкова често? Един ден се оказваше далече на югоизток, на следващия — на северозапад и дори още по-далече, в по-следващия — някъде другаде. Бягаше ли от онзи, който го бе наранил? Но засега Елейн си имаше своите грижи.

Неспокойна и неспособна да заспи, тя облече първото, което й попадна — тъмносива рокля, и излезе да се поразходи и да се наслади на тишината в двореца в ранните часове на утрото, докато дори слугите все още си бяха в леглата. Примигващите пламъчета в светилниците бяха единственото, което се движеше в коридорите освен нея. И охраната й, разбира се, но тя вече свикваше да не обръща внимание на присъствието й. Обичаше самотата и й се наслаждаваше, докато двете жени не я срещнаха и не й съобщиха тъжната вест, която иначе щеше да изчака до изгрев слънце. Беше ги довела в тази малка дневна, за да обсъдят проблема зад преграда срещу подслушване.

Сумеко намести едрото си тяло в креслото и изгледа ядосано Алайз.

— Реане ти позволи да престъпваш граници, но като Най-стара очаквам да…

— Не си Най-стара, Сумеко — отвърна й хладно дребничката Алайз. — Тук властта е твоя, но според Правилото Плетящия кръг се състои от тринайсетте най-стари между нас в Ебу Дар. Вече не сме в Ебу Дар, тъй че не съществува Плетящ кръг.

Кръглото лице на Сумеко стана твърдо като гранит.