Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
Сега Ру вече знаеше, че е човек с положение в обществото — нали първенците и големците на града му идваха на крак, за да му засвидетелствуват уважението си. Почувства, че гърдите му ще се пръснат, когато една карета, запрегната с четири коня спря на улицата и от нея слязоха Даш и брат му Джими заедно с баща си и майка си.
Зад тях се приближи друга богатска карета с герба на Крондор и се оказа, че на гости му идва и самият херцог заедно с височайшата си съпруга. Дори циниците, дошли от любопитство и смятащи Ру за временен фаворит, за човек, който ще бъде забравен след година, бяха впечатлени от факта, че най-могъщият лорд след краля е дошъл на тържеството му.
Даш влезе, усмихна се на Ру и целуна Карли.
— Мога ли да ви представя брат си Джеймс? — каза той. — Наричаме го Джими, за да не го бъркаме с дядо.
Ру се усмихна и подаде ръка на брата на Даш. Опитваха се да пазят в тайна факта, че са се виждали и че Джими бе помагал на брат си да превърнат Рупърт в много могъщ човек. След тях вървеше човек, който, ако се съдеше по силната прилика, можеше да бъде само баща им.
— Това е баща ми Арута, лорд Венкар — представи го Даш.
Ру се поклони и каза:
— Милорд, чест е за мен да ви посрещна в дома си. Мога ли да ви представя съпругата си? — Запозна го с Карли и на свой ред бе представен на майката на Даш и Джими.
— Много ни е приятно, че ни поканихте, господин Ейвъри — каза красивата дама. — Доволни сме, че синът ни си е намерил законно занимание. — Тя закачливо погледна Даш и добави: — Най-после.
Лекият й акцент издаваше, че е родом от Ролдем.
Зад тях се появиха херцог Джеймс и херцогиня Гамина, посрещнати топло от Рупърт.
— Радостна съм повече, отколкото можете да си представите, господин Ейвъри — каза височайшата съпруга, — да ви видя в такава обстановка, като се имат предвид обстоятелствата на последната ни среща.
— Тогава ставаме двама, милейди — отвърна сериозно Ру.
— Помни: ти си изкусен и бърз, но си смъртен, Ру — прошепна му Джеймс.
Младият търговец присви очи и го погледна малко смутено, но херцогът само се усмихна и влезе. Другите гости се бяха събрали навън в цъфналата градина.
Ру бе платил немалка сума, за да му доставят напълно развити растения, и Карли за кратко време бе превърнала градината в райски кът. Но той не можеше да се освободи от чувството, че тя не харесва новия си дом.
Джеръм Мастерсън се приближи зад Ру и му прошепна:
— Самият херцог на Крондор! Ти си олицетворение на успеха, младежо. — Потупа го по рамото. — Оттук нататък ще получаваш повече покани за вечеря, отколкото можеш да приемеш. Приемай само най-добрите и бъди учтив с останалите.
Отново го потупа приятелски и се скри в тълпата.
— Трябва да ида да видя Абигейл — каза Карли.
— Тя си е добре. — Ру хвана нежно ръката й. — Мари е горе и ако има нещо, ще ни се обади.
Карли не изглеждаше много успокоена, но все пак остана. Чаткането на копита предизвести пристигането на Джедоу Шати и няколко войници от гарнизона. Ру ги поздрави и си стиснаха ръцете.
— Как ти е кракът? — попита той приятеля си.
Джедоу се ухили и усмивката разкри забележително белите му зъби.
— Добре, макар че винаги разбирам кога ще вали дъжд. — Той потупа левия си крак. — Почти си възвърнах старата сила.
Ру запозна бившия си боен другар с жена си и Джедоу поведе войниците навътре. Ру не познаваше нито един от тях: очевидно това бяха новите казармени приятели на Джедоу, дошли заради обещанието за безплатна храна и пиене.
Вечерта напредваше. Най-накрая Карли успя да убеди мъжа си, че трябва да отиде да погледне как е дъщеря им. Докато тя се качваше на горния етаж, сърцето на Ру подскочи при вида на хората, слизащи от една голяма, току-що пристигнала карета.
Бяха Джейкъб Истърбрук и дъщеря му. Ру имаше чувството, че сърцето му ще се пръсне. Силвия позволи на портиера да й вземе наметката и Ру забеляза, че е облечена по последната мода — роклята й беше толкова къса, че приближаваше границата на скандала, ако се съдеше по консервативните дворцови стандарти.
Баща й носеше скъп, но традиционно ушит костюм: късо сако, риза с един ред дипли отпред, черни панталони и черни кожени обувки със сребърни закопчалки. Беше гологлав и държеше обикновен бастун с дръжка от слонова кост.
Ру пое ръката на Силвия и почти насила я пусна, за да се ръкува с баща й.
— Ру — каза Джейкъб, като стисна здраво ръката му — трябва да призная, че свърши забележителна работа. Трябва да се видим скоро и да обсъдим някои проекти.