Сияйни слова
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Летописите на Светлината на Бурята #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-619-193-003-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сияйни слова». Краткое содержание книги:
Но такова е естеството на магията. В раните на една разбита душа може да се настани нещо друго. Повеляването на Стихиите, силите на самото сътворение. Те могат да изцерят душата, ала могат и да я ранят по-дълбоко.
Бягащият по вятъра блуждае из опустошената земя и се крепи на границата между отмъщението и честта. Тъкачката на Светлината, бавно поглъщана от своето минало, търси лъжата, в която да се превърне. Обвързващият, роден от кръв и смърт, се бори да изгради наново разрушеното. Откривателката, свързваща съдбите на два народа, е принудена да избере между бавната смърт и страшното предателство на всичко, в което вярва.
Отдавна е време те да се събудят — надвиснала е Вечната Буря.
И Убиецът е тук.
Дългоочакваното продължение на най-добре продаваната според класациите на Ню Йорк Таймс книга Пътят на кралете
— Ренарин! — викна той. — Предай се!
Момчето вдигна поглед. Бурята да го отнесе, та той беше плакал. Ранен ли беше? Не личеше да е ранен.
— Предай се! — настоя Каладин и се помъчи да тича по-бързо, като призова всяка капка сила от изцедените си и изтощени от Светлината мишци.
Момчето се съсредоточи върху Релис, който се носеше към него, ала не каза нищо. Просто освободи Меча си.
Релис се плъзна и спря. Вдигна Меча високо над главата си и го насочи към беззащитния принц. Ренарин затвори очи и вдигна глава, сякаш подлага шията си за удара.
Каладин нямаше да смогне навреме. Беше много по-бавен от един Броненосец.
За щастие, Релис се позабави, като че нямаше желание да удари Ренарин.
Каладин стигна. Релис се завъртя и замахна към него.
Каладин се плъзна на колене в пясъка и продължи още малко, докато Острието падаше. Вдигна длани и ги опря.
Улови Меча.
Вик.
Защо чуваше вик? В главата си? Това гласът на Сил ли беше?
Викът отекна вътре в Каладин. Страшният и ужасен писък го разтърси, мускулите му затрепериха. Зина да поеме дъх, пусна Меча и падна назад.
Релис изтърва оръжието си като попарен. Отстъпи и се улови за главата.
— Какво става? Какво става! Не, не съм те убил!
Извика, сякаш изпитваше силна болка, хукна през пясъка, отвори със замах вратите на помещението за подготовка и избяга вътре. Каладин чуваше как виковете на Релис отекват из коридорите дълго след като онзи изчезна.
Арената притихна.
— Върховният господар Релис Рутар — най-сетне продума съдийката с тревожен глас — прекратява участието си поради напускане на арената.
Каладин разтреперан се надигна на крака. Погледна Ренарин — момчето беше добре — после бавно прекоси арената. Дори тъмнооките зрители мълчаха. Ала Каладин знаеше, че не са чули странния вик. Чуха го само той и Релис.
Пристъпи до Адолин и зеления Броненосец.
— Стани и се бий с мене! — викна зеленият. Лежеше с лице нагоре на земята, а Адолин беше заровен под него и го държеше в хватка от борбата.
Каладин приклекна. Зеленият взе да се бори по-усърдно, когато той изрови ножа си от пясъка и притисна острието му в отвор между частите на бронята.
После зеленият остана да лежи съвършено неподвижно.
— Ще се предадеш ли? — изръмжа Каладин. — Или ще ми се наложи за втори път да убивам Броненосец?
Мълчание.
— Дано и двамата бъдете прокълнати от Бурята! — най-сетне извика зеленият иззад шлема си. — Това не беше дуел, а цирк! Боричкането е за страхливци!
Каладин натисна ножа още малко.
— Предавам се! — вдигна ръка зеленият. — Бурята да ви отнесе, предавам се!
— Сиятелният господар Якамав се предава — обяви съдийката. — Победител е Сиятелният господар Адолин.
Тъмнооките зрители нададоха радостни възгласи. Светлооките бяха вцепенени. Горе Сил се въртеше с ветровете и Каладин чувстваше радостта ѝ. Адолин пусна Якамав, който се търколи и тежко закрачи. Принцът остана да лежи във вдлъбнатината на земята. Главата и рамото му бяха голи заради строшените части от Бронята.
Смееше се.
Каладин приседна до него, докато принцът се смееше до глупост, а от очите му се лееха сълзи.
— Това беше най-нелепото нещо, което съм правил някога. Ох. Олеле. Ха! Струва ми се, че току-що спечелих три пълни Брони и два Меча, мостови. Хайде, помогни ми да смъкна доспехите.
— Оръжейникът Ви може да го направи — отвърна Каладин.
— Няма време — възрази Адолин и опита да седне. — Проклятие. Напълно е изцедена. Побързай. Помогни ми. Имам да свърша още нещо.
Да предизвика Садеас, досети се Каладин. Нали това беше целта на всичко. Бръкна под ръкавицата на Адолин и му помогна да я разкопчае. Тя не падна от само себе си, както се очакваше. Адолин наистина беше изтощил Бронята напълно.
Смъкнаха ръкавицата, после се заеха с другата. По някое време дойде и Ренарин и помогна. Каладин не го попита какво се е случило. Момчето извади няколко сфери, пъхна ги под разхлабената гръдна броня и така всички части на доспехите заработиха отново.
Работеха под рева на тълпата, докато Адолин най-сетне се освободи от Бронята и се изправи. По-напред кралят беше застанал до съдийката и беше стъпил с един крак на парапета около арената. Сведе поглед към Адолин, който му кимна.
Това е възможността на Адолин, разбра Каладин, но може да се превърне и в моята възможност.
Кралят вдигна ръце и смълча тълпата.