Сияйни слова
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Летописите на Светлината на Бурята #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-619-193-003-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сияйни слова». Краткое содержание книги:
Но такова е естеството на магията. В раните на една разбита душа може да се настани нещо друго. Повеляването на Стихиите, силите на самото сътворение. Те могат да изцерят душата, ала могат и да я ранят по-дълбоко.
Бягащият по вятъра блуждае из опустошената земя и се крепи на границата между отмъщението и честта. Тъкачката на Светлината, бавно поглъщана от своето минало, търси лъжата, в която да се превърне. Обвързващият, роден от кръв и смърт, се бори да изгради наново разрушеното. Откривателката, свързваща съдбите на два народа, е принудена да избере между бавната смърт и страшното предателство на всичко, в което вярва.
Отдавна е време те да се събудят — надвиснала е Вечната Буря.
И Убиецът е тук.
Дългоочакваното продължение на най-добре продаваната според класациите на Ню Йорк Таймс книга Пътят на кралете
Макар падането му да бе съвсем кратко — да не би да се види необичайно на зрителите — той удари с такава сила, все едно падаше от много по-далеч. Краката му мачкаха Бронята и той риташе с всички сили.
През краката му мина болка като светкавица, чу как костите му пукат. Ударът хвърли черния Броненосец напред, все едно го е връхлетяла скала. Релис се просна по лице и Мечът излетя от ръцете му. После изчезна в мъгла.
Каладин се стовари със стенание на пясъка. С края на Оттласванията Светлината му се изчерпа. Без да се замисля вдъхна малко от сферите в джоба си, та да излекува краката. И двата бяха счупени, както и стъпалата.
Оздравяването сякаш трая цяла вечност. Каладин с труд се претърколи и погледна Релис. Невероятно, но каладиновото нападение беше напукало Бронята. Не в средата на гърба, където риташе, а по раменете и отстрани. Релис изпълзя, надигна се на колене и тръсна глава. Погледна Каладин с нещо като страхопочитание.
По-нататък Адолин се завъртя и нападна един от противниците си — Елит, онзи с чука — и, уловил Меча с две ръце, го стовари в гърдите му. Гръдната броня избухна в разтопена светлина. Ала за да направи това, Адолин прие удар отстрани на шлема от мъжа в зелено.
Адолин беше зле. На практика всяка част от Бронята му изпускаше Светлина. С тази бързина, Светлината скоро щеше да се изчерпи и Бронята да стане прекалено тежка за движение.
Сега, за щастие, той беше обезвредил един от противниците. Броненосецът би могъл да се бие със счупена гръдна броня, но това се смяташе крайно трудно. И наистина, докато Елит отстъпваше, крачките му бяха тромави, като че внезапно Бронята му бе станала много по-тежка.
Адолин се принуди да се заеме с втория Броненосец. В другия край на арената четвъртият човек — онзи, който се „биеше“ с Ренарин — кой знае защо размахваше меча си към земята. Вдигна очи и забеляза колко зле вървят нещата за съюзниците му, затова остави Ренарин и се завтече натам.
— Чакай — обади се Сил. — Какво е това?
Тя се понесе към Ренарин, ала Каладин не можеше да се замисля много върху поведението ѝ. Стигнеше ли оранжевият Броненосец до Адолин, принцът отново щеше да попадне в обкръжение.
Каладин с труд се изправи на крака. С благодарност установи, че те му служат; костите бяха заздравели достатъчно, та да ходи. Нападна Елит — стискаше копието в една ръка и нозете му хвърляха пясък, докато тичаше.
Елит се олюляваше към Адолин с намерението да продължи боя въпреки увредената Броня. Ала Каладин стигна пръв и избегна прибързания замах с чука. Замахна от рамото, хвана счупеното копие с две ръце и вложи в нападението всичките си сили.
Копието се стовари в уязвимите гърди на Елит с приятно хрущене. Елит зина да поеме въздух и се преви. Каладин вдигна копието, за да удари отново, ала Броненосецът вдигна треперлива ръка в знак, че ще каже нещо.
— Предавам се… — продума той слабовато.
— По-високо! — тросна се Каладин.
Елит опита, останал без дъх. Вдигнатата му ръка обаче бе достатъчна. Съдийката проговори.
— Сиятелният господар Елит излиза от сражението — някак неохотно изрече тя.
Каладин се отдалечи от свития Елит с лека стъпка. Светлината бушуваше в него. Тълпата ревеше — даже някои от светлооките вдигаха шум.
Останаха трима Броненосци. Релис вече се бе присъединил към онзи в зелено и заедно тормозеха Адолин. Оранжевият беше оставил Ренарин и им се притече на помощ.
Ренарин седна на земята и сведе глава. Мечът му бе забит пред него. Победен ли беше? Каладин не бе чул съдийката да обявява такова нещо.
Нямаше време за притеснения. Адолин отново трябваше да се бие с трима. Релис улучи шлема му и той избухна, оголвайки лицето на принца. Нямаше да удържи още дълго.
Каладин се втурна към победения Елит, който се мъчеше да изкуцука вън от арената.
— Свали шлема — викна му Каладин.
Онзи се извърна втрещен.
— Шлема ти! — кресна Каладин и вдигна копието да удари отново.
Зрителите по пейките викаха. Каладин не знаеше точно какви са правилата, но подозираше, че ако удари Елит, ще бъде принуден да напусне боя. Навярно дори да го преследват за престъпление. За щастие, не се наложи да изпълнява заканата, защото Елит свали шлема. Каладин го грабна от ръката му и хукна към Адолин.
Докато тичаше, Каладин захвърли копието и тикна ръката си в шлема. Научил беше нещо за Бронята — тя от само себе си се нагаждаше към онзи, който я носи. Надяваше се сега това да проработи и с шлема. И наистина — вътрешността се пристегна около китката му. Когато Каладин пусна, шлемът остана на мястото като някаква твърде причудлива ръкавица.