Сияйни слова
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Летописите на Светлината на Бурята #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-619-193-003-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сияйни слова». Краткое содержание книги:
Но такова е естеството на магията. В раните на една разбита душа може да се настани нещо друго. Повеляването на Стихиите, силите на самото сътворение. Те могат да изцерят душата, ала могат и да я ранят по-дълбоко.
Бягащият по вятъра блуждае из опустошената земя и се крепи на границата между отмъщението и честта. Тъкачката на Светлината, бавно поглъщана от своето минало, търси лъжата, в която да се превърне. Обвързващият, роден от кръв и смърт, се бори да изгради наново разрушеното. Откривателката, свързваща съдбите на два народа, е принудена да избере между бавната смърт и страшното предателство на всичко, в което вярва.
Отдавна е време те да се събудят — надвиснала е Вечната Буря.
И Убиецът е тук.
Дългоочакваното продължение на най-добре продаваната според класациите на Ню Йорк Таймс книга Пътят на кралете
Каладин пое дълбоко дъх и измъкна ножа си. Отново беше почнал да носи нож за хвърляне, както когато беше копиеносец, преди да стане роб. Ала беше позагубил вещина. Без друго хвърлянето на нож не вършеше работа срещу тези доспехи; ножът беше жалко оръжие против Броненосци. Каладин обаче не можеше да борави с копието с една ръка. Пак нападна Релис.
Този път Релис тутакси се отдръпна. Наблюдаваше Каладин и се вардеше с Меча. Каладин поне бе успял да го разтревожи.
Настъпи напред и го накара да се изтегли. Релис се движеше лесно и се държеше на разстояние. Каладин доста се постара — налиташе и караше противника да отстъпва, като че искаше двамата да разполагат с достатъчно пространство за бой. Броненосецът щеше да приеме това с готовност — заради Меча искаше доста свободно място наоколо. Близкият бой щеше да е в изгода за Каладин с ножа му.
Ала щом се отдалечиха достатъчно, Каладин се завъртя и се понесе към Адолин и двамата му съперници. Остави нетърпеливия Релис, който се посащиса от оттеглянето.
Адолин хвърли поглед на Каладин и кимна.
Зеленият Броненосец с изненада се обърна при появата на Каладин и замахна. Каладин пресрещна удара с шлема, който беше надянал на ръката си, и го отрази. Броненосецът изсумтя изненадано. През това време Адолин се хвърли с всички сили срещу оранжевия Броненосец. Удряше с Меча отново и отново.
За кратко Адолин имаше да се справя само с един противник. Дано успееше добре да използва времето, ако и стъпките му да бяха забавени. Светлината изтичаше от Бронята му вече съвсем слабо. Краката му бяха почти неподвижни.
Зеленият пак нападна Каладин. Каладин отрази удара с шлема, който се напука и почна да изпуска Светлина. Релис се зададе от другата страна, но не отиде срещу Адолин, а се хвърли срещу Каладин.
Каладин стисна зъби и се метна настрани. Усети как Мечът минава във въздуха. Трябваше да откупи време за Адолин. Мигове. Трябваха му само мигове.
Около него задуха вятър. Сил се върна и се понесе като лента от светлина.
Каладин избегна поредния удар, после стовари своя направен от шлема щит срещу Меча на другия Броненосец и го отблъсна. Пясъкът се разхвърча, когато той отскочи назад и нечий Меч проряза земята пред него.
Вятър. Движение. Каладин се сражаваше с двама Броненосци и отбиваше ударите им с шлема. Не можеше да напада — не смееше и да опитва. Можеше само да оцелее и сякаш ветровете го тласкаха към това.
Стъпките му се направляваха от усета… а после от нещо по-дълбоко. Танцуваше между Остриетата, а хладният въздух го обгръщаше. И в един миг усети — невъзможно — че би могъл да ги избягва и със затворени очи.
Броненосците ругаеха и опитваха отново и отново. Каладин чу съдийката да казва нещо, ала бе твърде погълнат от борбата, та да ѝ обръща внимание. Тълпата ставаше все по-шумна. Каладин отскочи от един удар, после се измъкна съвсем близо от друг.
Не можеш да убиеш вятъра. Не можеш да го спреш. Хората не могат да го докоснат. Вятърът е безкраен…
И тогава Светлината му свърши.
Каладин се препъна и спря. Опита да вдъхне още, ала всичките му сфери бяха изхабени.
Шлемът, разбра той и видя, че от многобройните пукнатини се лее Светлина, а шлемът не избухва. Някак се беше захранил от неговата Светлина.
Релис нападна и Каладин едва се измъкна. Гърбът му опираше в стената на арената.
Зеленият съзря слабостта и вдигна Меча си.
Някой скочи върху гърба му.
Каладин се втрещи като видя как Адолин се бори със зеления и се е вкопчил в него. Бронята му вече почти не изпускаше Светлина — тя беше привършила. Личеше, че Адолин едва успява да се движи: по пясъка наоколо се виждаше усукана диря, която приближаваше откъм оранжевия, който лежеше поразен.
Ето какво беше казала съдийката по-рано — мъжът в оранжево се бе предал. Адолин беше победил противника си и после беше тръгнал бавно и с грамадни усилия, стъпка подир стъпка, към Каладин. Сякаш беше впрегнал сетните си сили да скочи на гърба на зеления и да го държи.
Онзи изруга и го плесна. Принцът продължи да стиска. Бронята му се беше заключила, както казваха, сиреч станала беше тежка и бе почти невъзможно да се помръдне.
Двамата се олюляха и после се катурнаха заедно.
Каладин хвърли поглед на Релис, който местеше очи от падналия зелен на оранжевия и сетне на него самия.
После се обърна и хукна през пясъка към Ренарин.
Каладин наруга и с труд тръгна подире му. Захвърли шлема. Без помощта на Светлината тялото му беше отпуснато.