Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Кацарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)». Краткое содержание книги:
Мъчително беше — единствено Флорънс знаеше колко мъчително беше! — обичта на предано и пламенно същество да се превърне в агония и вместо с най-нежни ласки и грижи да се отвръща с пренебрежение и студена неприязън. Мъчително бе да се изпитва дълбоко в сърцето това, което тя бе изпитвала, без да узнае щастието от проблясъка на ответно чувство. Още по-мъчително бе обаче да бъде принудена да се съмнява ту в баща си, ту в Едит, която бе толкова ласкава и мила с нея, и да мисли за любовта си към всеки един поотделно със страх, неувереност и недоумение.
Точно такива мисли измъчваха Флорънс, наложени й от нейното невинно сърце, и тя не можеше да се отърве от тях. Тя виждаше, че баща й е студен и безсърдечен спрямо Едит, също какъвто бе и с нея — суров, неумолим, непреклонен. Възможно ли е това отношение да е измъчвало родната й майка, питаше се тя през сълзи, и тя да е залиняла и починала? А после почваше да си мисли колко горда и надменна е Едит към всички останали освен нея, как презрително се отнася към него, как страни от него и какво бе казала вечерта при завръщането си. И на Флорънс изведнъж й хрумваше, че е едва ли не престъпно да се обича човек, враждебно настроен към баща й, и в уединението на своята стая баща й, знаейки за това, навярно я счита за някакъв изрод, прибавящ ново прегрешение към старата си, предизвикала толкова много сълзи вина — а именно, че от самото си рождение досега не бе спечелила бащината си обич. Но само една нежна дума от Едит, само един нежен поглед прогонваше отново тези мисли и те й се струваха като черна неблагодарност, защото кой друг ако не Едит бе ободрил печалното сърце на Флорънс, така самотно и наранено, и бе най-добрият й утешител? И така, копнееща да отдаде отзивчивата си душа и на двамата, съчувствуваща в страданието и на двамата, тайно съмняваща се в дълга си и към двамата, Флорънс, в своята усложнена и раздвоена любов, редом до Едит, страдаше много повече, отколкото тогава, когато бе таила своята тайна в печалния дом, а красивата й майка още не се бе появила.
Едно друго голямо нещастие обаче, по-страшно от всичко останало, бе спестено на Флорънс. Никога досега не й бе минавала догадката, че с нежността си, проявявана към нея, Едит бе засилвала отчуждението на баща й и му бе дала ново основание за неприязън. Ако Флорънс бе допуснала подобна възможност, каква мъка би изпитала тя, каква жертва би се постарала да принесе, клетото, любещо девойче, и само бог знае колко бързо и леко би било безшумното й отлитане при онзи висш баща, който не отхвърля любовта на децата си и щади техните измъчени, разбити сърца! Нещата обаче стояха другояче и това бе добре.
Нито дума не обелваха сега помежду си на тази тема Флорънс и Едит. Едит бе казала, че в това отношение между тях трябва да зее пропаст и да цари гробно мълчание, и Флорънс чувствуваше, че е права.
При това положение на нещата баща й бе докаран у дома ранен и измъчен. Той мрачно се уедини в своите стаи, където го обслужваха само слугите — Едит не стъпваше там, — и той нямаше край себе си друг приятел или близък човек освен мистър Каркър, който си тръгна малко преди полунощ.
— Няма що, добра компания е той, мис Флой — каза Сузан Нипър. — О, той е истинско съкровище! Ако някога му е необходима препоръка, най-добре е хич да не идва да я иска от мен, това само мога да му кажа.
— Мила Сузан — умолително рече Флорънс, — не говори така!
— О много е лесно да се каже не говори така мис Флой — възрази Нипър, силно разгневена, — но моля за извинение ние се натъкваме на такива работи, че на човек кръвта се превръща в иглички и карфички с върховете нагоре. Не се заблуждавайте относно мен мис Флой нямам нищо против вашата мащеха, която винаги се отнася с мен както подобава на една дама макар че е много надменна трябва да призная въпреки че нямам право да възразявам специално срещу това но когато работата опре до разни госпожи Пипчинови и вземат та сложат тях да ни командуват и да вардят на вратите на татко ви като крокодили (благодарни сме им, че поне не снасят яйца) става ни твърде обидно!
— Татко има добро мнение за мисис Пипчин, Сузан — обади се Флорънс, — и има право да си избира сам икономката, не си ли съгласна? Моля те, не говори така.
— Добре мис Флой — отвърна Нипър, — когато вие кажете не говори аз надявам се не говоря но мисис Пипчин ми действува като зелено цариградско грозде, мис, и нищо повече.
Същата тази вечер, когато докараха мистър Домби у дома, Сузан беше необикновено възбудена и като говореше, не обръщаше внимание на препинателните знаци, тъй като, когато Флорънс я изпрати долу да се осведоми за баща й, Сузан трябваше да предаде поръчението си на своя смъртен враг, мисис Пипчин, която, без да се обръща към самия мистър Домби, бе дръзнала на своя отговорност да й даде отговор, окачествен от мис Нипър като „оскърбителен“. Сузан Нипър изтълкува това като дързост от страна на тази образцова жертва на перуанските мини и като пренебрежително отношение към младата дама, за което не можеше да й се прости. Затова и възбуденото й състояние бе необичайно. Впрочем още от сватбата насам тя бе започнала да изпитва силно подозрение и недоверие, тъй като, както много особи с нейния характер, които искрено и силно се привързват към човек, заемащ, подобно Флорънс, по-високо обществено положение, Сузан бе много ревнива и естествено нейната ревност се бе насочила към Едит, която си бе поделила с нея властта и застанала помежду им. Сузан бе наистина горда и щастлива да види, че младата й господарка се издига и заема полагаемото й се място в дома, където по-рано бе пренебрегвана, и че в красивата съпруга на баща си намира своя другарка и покровителка, но тя не бе в състояние да отстъпи на красивата съпруга ни най-малка част от своята собствена власт, без да изпитва яд и слабо чувство на недоброжелателство, за което бързо откри безкористно оправдание във високомерието и гневливостта на дамата. След сватбата мис Нипър бе принудена да мине на заден план и оттам наблюдаваше какво изобщо става в къщата, изпитвайки непоколебимата увереност, че нищо добро няма да излезе от мисис Домби, макар че при всеки удобен случай се стараеше да подчертае, че нищо лошо не може да каже за нея.