Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-060-4
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник». Краткое содержание книги:
В „Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник“ нетърпеливият читател ще проследи съдбата на вече познатите му от първите две части двойки: Жозефин — която постепенно се освобождава от своята нерешителност и се заема с написването на нов роман, и Филип — чиято съдба коренно ще се промени след срещата с една забележителна жена; Ортанс — все така амбициозна и безцеремонна, която ще тръгне по пътя на успеха и голямата любов, и Гари — който храни катеричките в Сентрал Парк, за да не са тъжни в понеделник, и получава неочаквано наследство; симпатичните млади влюбени Зое и Гаетан; злата Анриет и жалкият Шавал; забавните и супердобрички Жозиан и Марсел и техният супергениален двегодишен син Младши. Както и тайнственият Свенлив младеж и голямата му любов Кари Грант… Всичко това описано с лекота, съпричастие, хумор и неподражаемото умение на Катрин Панкол да разказва истории.
Филип покани вкъщи експерти от „Сотбис“ и „Кристис“.
Предложи им една „Пеперуда“ от Деймиън Хърст, оценена на осемстотин хиляди долара, един свещник от Дейвид Хамънс, оценен на един милион и триста хиляди.
„Сотбис“ се зае с продажбата.
След това се обади на приятеля си Саймън Лий, известният лондонски търговец на художествени произведения, да му продаде една фотография от Синди Шърман.
После написа чек на Бека.
Тя толкова се слиса от цифрата, че се отпусна на един стол. Явно краката не я държаха.
— Прекалено много е! Прекалено!
— Ако правилно съм разбрал, след като разгледах проекта, ще имате нужда от много пари. Ще трябва да се изградят стаи, тоалетни, душове, отопление, изцяло да се оборудва кухнята. Цялата тази работа струва много пари.
— Чекът да не е на мое име, а на името на нашата фондация. Трябва да й дадем име, да отворим банкова сметка.
Бека замълча, после възкликна:
— Филип! Чакайте малко! Давате ли си сметка какъв подарък правите на тези хора!
— Ако знаехте само колко добре се чувствам! Преди, сякаш гърдите ми бяха стегнати в менгеме, не можех да дишам. Сега това изчезна, няма го. Забелязахте ли? Сега вече мога да дишам, да дишам!
Той се тупна по гърдите, усмихнат.
— През тази година животът ми се промени, а аз почти не забелязах. Мислех, че тъпча на едно място, че бавно сменям кожата… Вероятно съм бил ужасно скучен!
— Става така понякога. Променяме се, без да забележим.
— Знаете ли, с тази продажба точно сега вие всъщност ми помогнахте да направя чудесна сделка… — отбеляза той закачливо.
— А, така ли?
— Сега е моментът да се продава, пазарът дръпна пак нагоре, но няма да е за дълго. Пазарът на произведения на изкуството е само пазар, нищо повече. Думата „изкуство“ я няма… След една трудна година сделките се възобновиха. Търговете чупят рекордите. Изкуството се превърна в сигурно вложение за един кръг от хора, напълно откъснати от действителността.
— Художниците не могат ли да реагират, да протестират?
— Известните художници започнаха да произвеждат „изкуство“ в големи количества, за да отговорят на търсенето. Ричард Принс например, знаете ли го?
Бека поклати глава отрицателно.
— Кръгла нула съм в областта на модерното изкуство.
— Едно негово платно — една от медицинските му сестри, което се предлагаше за шейсет хиляди долара през 2004, достигна девет милиона през май 2008 в нюйоркския „Сотбис“! Ричард Принс започна да рисува на конвейер, работите му напомняха конфекция, изгубиха богатството си… Много други творци поеха по този път, качеството на творбите им падна, изкуството го няма вече. В същото време галеристите, които търсят истински млади таланти, преживяват големи трудности, период на безпаричие.
— Май вашата мечта се изпари. С всички тези долари…
— Да, мечта, която се изразява само в долари, не е хубава мечта. Детската ми мечта беше да вляза в някоя картина, мечтата ми на зрял мъж е да изляза от картината.
И той разказа на Бека за първите трепети, които бе изпитал пред една картина на Караваджо, някога в Рим.
Бека слушаше и грижливо и прилежно събираше парчетата от разбитата му мечта.
После заведе Филип да види църквата и малката сграда, долепена до нея, на „Мъри Гроув“. Няколко сгради от червени тухли насред градина с два огромни чинара. Помещенията бяха просторни, таваните сводести, подовете, покрити с големи бели плочи.
Бека разказваше къде си представя, че ще разположат кухните, спалните, душовете, трапезарията, къде ще са телевизорът, лавиците за книгите, пианото, какви ще са завесите… Отваряше вратите и „мебелираше“ всяка стая.
Включи се и пастор Грийн. Як мъжага с остър нос и поглед, от който нищо не убягваше. Белокос и червендалест. Приличаше на църквата си. Благодари на Филип за голямата му щедрост. Той му отговори, че не желае повече да чува тази дума.
На първия етаж откри една по-малка стая и реши, че там ще бъде работното му място. На стената с главни букви някой беше написал: „След като хората отсекат последното дърво, измърсят последната капка вода, убият последното животно и уловят последната риба, ще осъзнаят, че парите не стават за ядене“.
Реши да не пипа надписа на стената.
На връщане Бека го хвана под ръка и заяви, че е щастлива.