Кралство на пепелта

Излезе от железния ковчег пред смаяния поглед на Майев.

- Трябваше да се досетиш - каза Елин, докато миниатюрните въгленчета, останали от магията ѝ, се разпалваха ярко. - Точно ти, която се боиш от пленничеството и си сторила толкова много, за да го избегнеш. Трябваше да се досетиш, че няма как да ме задържиш дълго тук; че ще намеря начин да се измъкна.

- Как? - попита пак Майев. - Как не се пречупи?

- Защото не ме е страх - каза Елин. - Теб те е водил страхът от Ераван и братята му и именно той те е прекършил. Ако изобщо някога е имало нещо за прекършване.

Майев изсъска и Елин се засмя.

- После си започнала да се страхуваш от Бранън. А сетне и от мен. И виж докъде стигна. - Тя посочи стаята около тях, света отвъд нея. - Само това ти остана от Доранел. Тази илюзия.

Силата на Майев прокънтя из стаята.

Елин ѝ се озъби:

- Нарани вречения ми. Нарани жената, която си го заблудила да приеме за своя вречена. Уби я и го пречупи.

Майев се усмихна едва доловимо.

- Да, и то на драго сърце.

Елин отвърна на усмивката ѝ на свой ред.

- Забрави ли какво ти казах на онзи плаж в Ейлве?

Когато Майев отново мигна недоумяващо, Елин се хвърли в атака.

Запали огнен щит пред себе си и я притисна с него към стената. После изстреля копие от син пламък към валгската кралица.

Майев се предпази със стена от тъмна сила, но Елин не прекъсна настъплението си - продължи да я атакува наново и наново. Думите, които бе изръмжала на Майев в Ейлве, отекваха помежду им: Ще те убия!

И щеше да го направи. Заради всичко, което Майев бе причинила на нея, на Роуан и Лирия, на Фенрис и Конал и на още мнозина, да, щеше да я изтрие от лицето на земята.

Само си помисли за Голдрин, и огненият меч се появи в ръката ѝ.

Щеше да се бори с нея до сетен дъх, ако трябваше.

Майев отблъскваше всеки неин замах, докато двете беснееха в пламъци из цялата каменна стая.

Олтарът се пропука. Изчезна.

Разтопено желязо от куката на тавана закапа, съскайки по каменния под.

Елин разруши с магията си мястото, където Фенрис бе седял, окован с невидими вериги.

И продължи да запраща всяко въгленче от силата си по Майев, макар и по челото ѝ вече да избиваше пот.

Железният ковчег се нагорещи, нажежи се до червено. Само тук, в тази илюзия можеше да му се случи такова нещо.

Майев пак бе решила да я хване в капан.

Ала този път кралицата нямаше да си тръгне.

Елин се завъртя, изтласквайки я назад. Към нажежения ковчег.

И стъпка по стъпка я забута все по-близо до него.

Майев вдигна стена от мрак пред себе си, за да се предпази от огнените стрели, които Елин запращаше към нея, и се осмели да надникне през рамо към нагорещената си участ.

Мъртвешка бледност се разля по лицето ѝ.

Елин се изсмя дрезгаво и насочи Голдрин към нея, свиквайки силата си за последен удар.

Но в същата секунда мярна нещо с крайчеца на дясното си око.

Елида.

Елида стоеше в стаята с обзето от ужас лице. Тя разпери предупредително ръка.