Сянката на планината
- Автор: Робертс Грегори Дэвид
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Zамония
- ISBN: 9786199087701
- Переводчик: Светлана България Комогорова
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Сянката на планината». Краткое содержание книги:
Вината е наша, разбира се, не тяхна, и за Тадж аз си бях крив, но всеки път, щом го
погледнех, ми се искаше да го разпитам.
— Добре съм, Тадж. Ти как я караш?
— А… Чудесно — отвърна той неуверено.
— Тадж, хайде да поспорим — настоя за вниманието му Карла. — Какъв е проблемът с
изложбата?
— Искаш ли първо да се напушим? — отвърна той и кимна на Анушка, която незабавно
се изправи да потърси храна за психиката. — Занимавам се с клиенти от четири часа и в
главата ми се въртят само цифри.
— Къде е? — попита го Карла.
— Анушка ще донесе — отвърна той и посочи безпомощно вратата.
— Не ганджата. Изложбата на марати художниците. Къде е?
— Още е в хранилището. — Тадж погледна вратата, призовавайки наум Анушка.
— В хранилището ли?
Анушка се върна, засмукала дебел джойнт, който припряно подаде на Тадж. Скулпторът
протегна ръка към Карла с молба да изчака, докато поеме и пусне облак дим, а после ми
подаде джойнта.
— Знаеш, че не пуша, когато возя Карла с мотора — казах, без да посягам. — Казвал съм
ти го и по-рано, престани да ми предлагаш.
— Аз ще приема. — Карла грабна цигарата от ръката му. — И обяснението ще приема, Тадж.
— Виж… — поде Тадж, достатъчно напушен, че да може да се преструва по-умело. —
Хората смятат, че да се посвети изложба на една група художници, от една и съща езикова
група, не е насоката, която желаят да следват.
— Кои хора?
— Хората тук, в галерията — отвърна Тадж. — Те харесват изложбата на марати
художниците, но тя просто не ги устройва.
— От две седмици галерията представя изложба на бенгалски художници — възрази
Карла.
— Контекстът е друг — опъна се Тадж.
— Така ли? И каква е разликата?
— Ами, значи, аз…
— Обичам този град и адски се радвам, че живея тук. — Карла се наведе към него. —
Ние сме на земята на марати и живеем в град на марати по благоволението на хората марати, които ни предоставят чудно място за живеене. Изложбата е за тях, Тадж, не за теб!
— Въпросът е политически — заяви Тадж.
— Не, не е. Всички тези художници са добри, а някои са велики — настоя тя. — Сам го
каза. Подбрахме ги най-внимателно с Лиса!
— Добри са, разбира се, но не е в това смисълът.
— Смисълът за теб, за мен, за Розана, за Анушка и всички останали от екипа, които
дори не са родени тук, в Бомбай, е, че просто е редно и е израз на благодарност да изложим
таланти от града, който ни храни.
— Карла, искаш прекалено много — примоли се Тадж.
— Искам тази изложба, Тадж — заяви Карла. — Това беше последното ми начинание с
Лиса.
— И аз с най-голямо желание бих ти го предоставил — изпъшка Тадж, — но не става.
— Къде са творбите? — попита Карла.
— Казах ти. Още са в хранилището.
— Прати ги в галерия „Джехангир" — нареди тя.
— Цялата изложба? — възкликна поразен. — Карла, сред тях има чудесни картини и те
могат да се предложат на пазара както се прави, една по една…
— Прати ги в галерия „Джехангир"! Достатъчно са почтени да направят изложбата и го
заслужават повече от теб.
— Но, Карла… — възкликна той умолително.
— Мисля, че тук приключихме — обърна се Карла към мен и се изправи.
Тадж разгъна високата си фигура и застана пред нея.
— Моля те, Карла, помисли пак — каза. Улови я за лакътя.
Бутнах го и казах тихо:
— Тадж, отдръпни се.
— Правиш грешка, Карла. Галерията тъкмо започва да печели големи пари.
— Аз си имам пари — заяви Карла. — Това, което искам, е уважение. Приключих тук, Тадж. Отсега нататък галерията е твоя. Бъди си толкова аполитичен, колкото искаш — аз се
оттеглям. Застраховката на изложбата, когато ми я изпращаш, я поемаш ти, тъй че се погрижи
нищо да не й се случи, докато пристигне в „Джехангир". Успех и сбогом.
Потеглихме на една от моите обиколки.
— Знаеш ли, че е гей? — извика Карла, докато пътувахме с ръка върху рамото ми.
— Кой да знам, че е гей?
— Тадж.
— Тадж е гей?
— Не знаеше ли?
— Ако не ми кажат, никога не се досещам сам.
— Ревнуваше, нали?
Обмислях отговора около километър.
— Казваш, че е невъзможно да те привлича мъж гей? Тя също го обмисли около
километър.
— Имаш право — каза тя. — Но не и този мъж гей.
— Ама замина с него за два дни.
— На спа курорт — поясни тя. — Да пия сокове и да се заредя с енергия. Тадж само ме