Гаснещ зрак [bg]

Сега стоеше сама в една неизползвана стая, претъпкана със сандъци и зимна покъщнина, събрани тук заради гостите на цитаделата, каквито имаше много — и още пристигаха всеки ден. Тънките дъски на пода бяха покрити с изтъркана черга и топлината и гласовете от стаята долу се носеха нагоре към нея.

Завръщането на лейди Хиш Тула не беше особено приятно. Жената, откъсната от новия си съпруг, беше вечно недоволна и Сукул вече копнееше за дните, когато тя и Рансепт бяха буквално сами сред слуги, коняри и слугини, докато Домашните мечове си стояха в казармените помещения и играеха по цял ден на ашици или на Кеф Танар.

Но дори Сукул беше съгласна, че отдавна беше време за среща на знатните. Интересът ѝ към това все повече губеше интригуващата си и забавна неуместност — онова усещане, че е игра, странен свят на машинации и амбиции — и я привличаше в света на големите, където можеше да пребивава незабелязвана, пренебрегвана и невидима.

Гласовете, идващи отдолу, бяха на трима от гостите. Сукул беше видяла лорд Ванут Дегала и противната му жена Сил Лебанас веднъж преди, на някакво събитие в цитаделата, макар споменът ѝ за подробностите да беше смътен — много малка беше тогава, ококорено момиченце, което едва ли можеше да разбере много повече от няколко имена и лицата, с които бяха свързани. Сестра ѝ Шаренас бе изразила неприязън към двамата, макар Сукул да не можеше да си спомни добре защо. Третата гостенка в стаята долу беше лейди Егис, от дома Харан, далечно затънтено имение. Висока, привлекателна и с величествена осанка, смалена донякъде от усилието да я поддържа, Егис вече се беше поставила в опозиция на Хиш Тула по причини, които Сукул все още не разбираше.

Седна на един сандък, придърпа кожения халат около раменете си и заслуша.

Говореше Сил Лебанас.

— Вината е на Аномандър — натърти тя. — Мисля, че всички можем да се съгласим за това. От поведението на защитника на Майка Тъма зависи постигането на подобаващо единство сред благородниците. В края на краищата лицето на нашия враг едва ли е неясно…

— О, стига с това, Сил — прекъсна я Егис, хапливият ѝ тон издаваше нетърпение и пренебрежение. — Настоявай за простота, щом смяташ, че трябва, но тя носи само фалшива утеха в овладяването на ситуацията. Истината по проблема е… много по-сложна. Несигурни зависимости. Съмнителна вярност. Онова, което надвисва пред нас, не е нищо друго освен фундаментално преподреждане на властта. Като такова… обещава да бъде ожесточено.

— Срещу което — промърмори Ванут Дегала — дори и ти трябва да признаеш, Егис, лорд Аномандър не успя и продължава да не успява да наложи помирение. Кръв ще се пролее в самата Цитадела, преди да е свършило това.

— Нека двете жрици да се издерат с нокти една друга — отвърна Егис язвително. — Всички тези приказки за Баща Светлина и Майка Тъма. Откога проблеми на религията изискват вадене на ками, да не говорим на мечове? Преди този погром — преди зверството… явното избиване на невинни — ние, тайстите, живеехме много добре сред множество вери.