Гаснещ зрак [bg]

Докато говореше, се приближиха Глиф и цялата в кръв Лаханис. „Дали сме загубили и един воин?“

Вързаният Халид в краката му започна да се върти отново.

— Йедан Нарад? — каза шаманът.

Нарад се обърна към шамана и каза:

— Той няма да умре бавно. Нито той, нито никой друг от пленените. Прережи му гърлото като на всеки друг дивеч, донесен при теб. Това, което имаме и в което вярваме, ни различава от зверовете, тъй че нека да не го правим жестоко.

Двете вещици и шаманът му се поклониха и едната клекна до Халид Бахан. Сграбчи потната му коса и издърпа главата му назад. Желязото блесна и кръвта рукна на земята. Хриптенето на капитана беше единственият звук, който издаде преди да умре.

Шаманът каза:

— Искаме да отнесем това тяло на поляната с коловете. За гората, Страж. За плачещите дървета. За изгорената земя под снега и спящите корени.

Нарад кимна.

— Както желаете.

Шаманът и двете вещици извлякоха трупа на Халид Бахан, а Глиф се приближи до Нарад и каза:

— Някои се спасиха. Добраха се до конете.

— Колко?

Глиф погледна Лаханис, а тя сви рамене.

— Двайсетина, не повече. Половината ранени. Пленихме повечето им коне. — Усмивката ѝ бе червена. — Няма да умрем от глад, жрецо. — Помълча, после добави: — Няма да се наложи да ядем убитите си.

При тези думи Нарад извърна лице. Двама ловци бяха намерили бивак недалече оттук. Някой беше ял от бедрото на мъртъв войник. Нарад се молеше този някой да не е сега тук, в този разраснал се лагер.

От друга страна, Лаханис беше права. Храната беше оскъдна и гладът стискаше за гърлото опърпаната им армия. Жалка съдба очакваше добре обучените коне, но неизбежна.

— Йедан Нарад.

— Да, Глиф?

— Планът ти подейства, но никой командир в бъдеще няма да е толкова глупав да повтори днешната глупост на Бахан.

— Прав си.

— Урусандер ще дойде.

— Вероятно.

— Ще му се опълчим ли?

— Глиф, същият отговор. Винаги същият отговор.

— Йедан, с право си станал боен главатар.

Но Нарад поклати глава.

— Не аз. А онзи, който говори чрез мен. Глиф… Той… Студена, необичана душа. Има хора, за които съмнението не отслабва, в които неувереността само подсилва решимостта. Казах „студена“, нали? Неправилно избрана дума. Всъщност няма дума за онзи мъж. В сънищата ми аз се превръщам в него. В сънищата ми той живее в мен.

— Не загубихме нито един — каза Глиф.

Нарад затвори очи.

— Не е вярно.

— Йедан?

— Преди тази битка загубихме всички.

След дълго мълчание Глиф изхлипа, обърна се и се отдалечи.

А Лаханис погледна сърдито Нарад и попита:

— Така ли празнуваш победата ни?

— Когато няма нищо за празнуване, Лаханис, отговорът ми трябва да е: да, така трябва да празнуваме победите си.