Гаснещ зрак [bg]

— Кога за последен път си видял хиляди мравки работници да приветстват парад на своите победоносни войници? Или царицата да излезе от недрата на мравуняка, за да накичи с медали и почести своите храбри поданици?

— Сама се вкарваш в капан — отвърна Хорулт и изпъна пръст към нея. — Някои са родени слаби и безпомощни, но други са родени да бъдат войници. Всеки намира място във всяко общество.

Тя се усмихна.

— Работници и войници, кралици и крале, богове и богини — всички надзирават бдително своето чудесно подредено творение. Работникът — поробен да работи, войникът — поробен за каузата да защитава и убива. Безпомощните обречени да останат безпомощни. Невинните прокълнати на живот в наивност…

— А децата? А тяхната защита?

— Ах, да, децата, които трябва да пораснат, за да има още работници и още войници.

— Виждаш, че собствените ти аргументи те вкарват в тресавище, скъпа сестро.

Тя дръпна отново струните и звукът накара Рансепт да потръпне.

— Езикът ни държи на мястото ни. И, когато е необходимо, ни поставя на мястото ни. Хайде да се върнем на въпроса за компенсирането. Горкият легион там навън, който и в този момент настъпва към безпомощния Карканас. Земя. Богатство. В отговор на направените жертви. Кастеланът говори за тази жертва: убиването, раните, изгубените приятели. Назовете ми броя монети, достатъчни да компенсират това, че си превърнат в убиец. Колко висока е купчината, равна на един отсечен крайник или извадено око? Колко широка е ивицата земя, нужна да задържи надалече призраците на падналите приятели? Покажете ми, моля, парите и земята, достатъчни да облекчат болката и загубата на един войник.

Хорулт Чив бавно се отпусна назад.

Усмивката на Секароу беше нежна.

— Братко, мъжът, който те обича, се страхува да не те наранят. Да не те убият. Спрямо това земята не струва нищо, парите са оскърбление за душата. Той се колебае, защото разбира ясно какво би могъл да загуби. Именно от любов няма да направи нищо. И може би любовта е единствената валидна причина да не прави нищо. — Погледна Рансепт. — Какво мислите вие за това, кастелане?

Той пак си избърса носа.

— Бих искал да чуя как свирите.

Хорулт Чив изсумтя и стана.

— Не може — каза и отиде да вземе нова кана с ейл и две халби.

Секароу сви рамене извинително.

— Нямам талант.

— Споровете в залата вече почват — каза Хорулт, щом седна и наля ейл в трите халби. — Да пием и в мълчание — доколкото е постижимо — да оплачем жестокото малтретиране на хора, коне и оръжия.

Рансепт присви очи към брата и сестрата и реши, че харесва и двамата.