Гаснещ зрак [bg]

Под убийствения поглед на Рансепт Сукул Анкаду взе бокал и си наля вино. После кимна на двамата събеседници на кастелана на кухненската маса и тръгна към трапезарията.

Огромната камина пращеше и мяташе искри, пламъците гълтаха свирепо боровите цепеници. В ъглите и от двете страни на всеки вход имаше мангали. Светилници висяха от куки на стените и от таванските греди и хвърляха кехлибарени багри в душния въздух. За миг Сукул потърси с поглед между двайсетината кучета, щъкащи насам-натам, Рибс, но после си спомни с болка, че го няма.

„Не е мъртъв, за щастие. Момчето, Орфантал. Те са в Цитаделата сега. Щеше да ми хареса да е под крилото ми това момче. Да научи изкуството да бъде невидим. А и явното му обожание към мен не беше толкова неприятно. Толкова много бих могла да направя с това.

И все още бих могла. Ние сме се заклели един на друг и Орфантал няма да отхвърли такова обещание. Бъдещи съюзи ще донесат сладък плод, когато се промъкнем в коридорите на властта.“

Пълни с благовония мангали придаваха ухание на лютивия пушек и киселия вкус на вино, разлято по масата. Сукул бавно се приближи, без да откъсва поглед от една ловна хрътка, която бе придружила лорд Баеск от дома Хелад. Кучето беше старо и побеляло като господаря си, но очите му бяха остри, когато я проследиха.

Говореше лейди Манале, с оправдателен и някак отчаян тон.

— Измяната на Инфайен е фамилен проблем и не бива да мислим нещо по-добро за дъщеря ѝ — никой от нас не е виждал Менандори след инвеститурата на Майка Тъма.

— Инфайен ще ти отнеме владенията, ако Легионът победи — каза с дрезгавия си глас лорд Тревок от дома Мишарн. Белегът на врата му, минаващ под лявото ухо и надолу до гръдната кост, беше синкав и правеше бразда за потта, която, изглежда, го мъчеше дори и в студа. — Урусандер ще се погрижи всички да бъдем заменени, от по-дребни братовчеди и подобни — всички недоволни от собствената ни класа, които толкова жадно се стекоха към знамената му във войните…