![Гаснещ зрак [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/6/7/gasneshch-zrak-bg-download.jpg)
Гаснещ зрак [bg]
- Автор: Эриксон Стивен
- Серия: Трилогия за Карканас #2
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-734-6
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Гаснещ зрак [bg]». Краткое содержание книги:
— Скъпа моя Егис, колко Отрицатели се струпаха в далечните ти владения? — изсумтя Дегала. — На пръсти се броят, предполагам. Не, червеят на неприязънта плъзна сред нас в деня, в който Драконъс издигна кралицата ни до богиня. Докато дори ти си склонна да видиш в Аномандър подстрекателя на настоящото ни безредие. Не е той.
— Все пак — настоя Сил — той наистина не успя да се справи с предизвикателството.
— Провалът не е негов — каза Дегала.
— Достатъчно доволна съм да го видя понижен — заяви Егис.
— Сигурен съм.
— Какво искаш да кажеш с това, Ванут?
— Прибери си ножовете, Егис. Твоето отхвърляне на избора на Андарист на жена, за която да се ожени, беше лишено от деликатност. Какво бъдеще си представяш? Ами, ако вече съществува разцепление между Аномандър и Андарист, със сигурност ще предложиш съчувствие, за да облекчиш определена скръб и болката от загубата. Но все едно. Бихме искали да видим Легиона отслабен, но не непременно унищожен.
— Предизвикателството е в постигането на това — добави Сил Лебанас.
— Значи вие двамата сте склонни да вземете страната на Хиш Тула — каза Егис.
Дегала отвърна:
— Смаляването на власт и влияние и от двете страни би било идеалното, Егис. Аномандър се отдава на лични проблеми — неподходящо за командира на армиите на Майка Тъма. Всички сме съгласни по това, нали?
— А ако бъде лишен от такава отговорност?
— Тогава някой по-скромен брат би могъл да заеме неговото място.
— Но не и онзи техен безкръвен брат — каза Сил. — Ако между тримата има някой, от когото наистина трябва да се боим, това е Силхас Руин.
— Защо? — попита Егис.
Ванут Дегала отвърна:
— Силхас Руин не разбира от преданост.
— Което значи, че не може да бъде купен — изсумтя Егис. — Но смяташ, че Андарист може?
— Оставям подкупването му на съчувствените ти ръце.
— Значи сме съгласни?
— Ще присъстваме на битката и ще видим как ще се разиграе — каза Ванут.
— Хиш ще вярва, че сме с нея, значи?
— Може да вярва каквото си иска. В това едва ли сме единствените, които не желаят да се посветят. Сестра ми е напълно съгласна с тази позиция, както и домът Маналет.
Егис заговори отново, вече грубо:
— Знаете нещо, Дегала.
— Да кажем, че сме уверени в някои неща, до степен, че всичко може да бъде предсказано. Всъщност по-скоро е въпрос на очакване.
— Просвети ме още.
— Имай вяра, Егис.
— Вяра?
— Точно така. — И Сукул долови лукавата усмивка в гласа на Сил Лебанас. — Вяра.
— Трябва да се върнем в трапезарията — каза Ванут Дегала. — Сестра ми няма да присъства, предпочита да остави тази нощ на мен. Мисля, че чух сигнала на камбаната за пристигането на поредния благородник.
Егис изсумтя.
— Би трябвало да е достатъчно, за да започнем някои неща.
— Хиш Тула ще реши.
Сил се изсмя.
— Е, можем да бъдем и щедри понякога.
— Когато не ни струва нищо.
— Доволен съм, че се разбираме взаимно, лейди Егис.
Сукул чу как излязоха, изчака няколко мига и стана от сандъка. Играта на измяна наистина беше изтънчена, станеше ли дума за възрастните и порядките им. И все пак оставаше едно детинско ликуване, кръжащо под повърхността. Осъзнаването на това я стъписа. „Момчета и момичета са в края на краищата. А аз вярвах, че политиката е нещо извисено, умно и мъдро. Но не е нищо такова.“
„Желанието е користно. Нуждата отстъпва на глад, подхранва илюзията за глад — бе казал Галан — и светът се превръща във вълча яма. В жестоката игра на политика ние сме смалени от детето във всеки у нас, докато всеки вой не стане оглушителен в жалката си глупост и никой не може да чуе риданията на страдащите.“
Усети, че ѝ призлява. Стомахът ѝ — не, умът ѝ — се нуждаеше от още вино.
„Безпокойство, нека притъпя жилото ти.“
Дъхът на Рансепт хъхреше в душната потилня на кухнята. Готвачът беше натирил помощниците си в миялнята с железните умивалници, откъдето се носеше дрънчене на тенджери, блюда и прибори, и беше оставил кастелана и двамата му неофициални гости сами при масата за рязане. Секароу носеше униформата на Домашен меч на дом Дретденан, макар че дългите ѝ деликатни пръсти явно бяха по-пригодени за четириструнното илтри, което подръпваше небрежно, отколкото за меча на колана ѝ. Излъчваше нежност, която повечето мъже биха намерили за привлекателна, а очите ѝ бяха големи и светли, лицето — детинско. Брат ѝ, Хорулт Чив, беше в рязък контраст с нея, с ръбатото си лице, груба и здрава фигура, а ръцете му, които бе опрял на масата, бяха мазолести. Хорулт беше капитан на Домашните мечове и също така дългогодишен любовник на Дретденан. Такъв съюз, разбира се, не можеше да произведе наследници, но във всяко друго отношение двамата мъже всъщност бяха женени и ги приемаха за такива.