Гаснещ зрак [bg]

— Откуп? За какво са ни на нас пари?

— Аз имам цена! Аз съм офицер на Легиона!

„Да. Помня как получавах заповеди от един като теб. Помня също докъде доведе това.“

— Всички войници — заговори той — вярват. Че онези, които ги командват, са доблестни, че необходимостта е свързана с праведност. Това измива петната от съвестта. Представете си разочарованието, когато войникът не намери нито чест, нито праведност в тези командири.

— Каузата на лорд Урусандер е достатъчно праведна, глупако. Бездната да ме вземе — изръмжа Халид, — че трябва да обсъждам моралност със сврял се в горите убиец.

Нарад го погледна.

— Беше ли по заповед на лорд Урусандер едно семейство да бъде избито на сватба? Назовете ми, сър, моралното оправдание за това. Какво да кажем за невястата — горката невяста, — изнасилена до смърт върху домашното огнище? Къде, моля ви, ще се намери честта в такова отвратително зверство?

— Жестокостта в онова… събитие е на капитана, командващ онази рота. Тя надвиши заповедите си…

— Инфайен Менанд, да. Но съм любопитен — къде започнаха проявите на зверство? Изнасилването на невястата или първият меч, излязъл от ножницата? Някои пътища придобиват инерция от само себе си, сигурен съм, че разбирате. Едно нещо неизбежно води до следващото. Тъй че — от благородни подбуди — води до пълен ужас.

— Обсъдете го с Инфайен — озъби се Халид.

— Може би ще го направим.

— Те ще ви хванат! — извика вбесено Халид Бахан. — Ще ви съдерат проклетите кожи! На всички до един!

Нарад се обърна към трите приближили се фигури. Шаман и две вещици. Бяха дошли от северозапад, от земите на дома Дракони. „Торбите им са пълни с кости и нокти, със зъби и жълъди, с пера и мъниста. Магията около тях е като пушек. Не ми говорете за древни духове и забравени богове и аз няма да говоря за моите спомени за вашите родственици, пищящи в горящата къща.“

Шаманът — с еленови рога на главата — заговори:

— Йедан Нарад, ние ще го вземем, ако искаш.

— Ще го вземете? — Огледа ги. Равнодушните им погледи не издаваха нищо.

— На поляната — продължи шаманът. — Поляната с наострените колове.

— За какво говори? — попита Халид Бахан, докато се мъчеше да се извърти в усилие да види шамана.

— Искат да удължат смъртта ти — отвърна Нарад и въздъхна.

— Изтезание? В името на Бездната, имайте милост! Това не се прави на войници — хората ви не разбират ли това? Кога паднаха тайстите до нивото на диваци?

— О, диваци сме, несъмнено — отвърна Нарад. — Изобщо не сме войници. Трябваше да помислите за това, преди да пратите войниците си в горите да избиват невинни. Преди войниците ви да изнасилят безпомощните. Във вашия свят, сър, вие нарекохте жертвите си Отрицатели. Какъв дар на вашата цивилизованост отрекоха те толкова глупаво? Все едно. Вече напълно сме приели вашите порядки, сър.

— Ти си проклет дезертьор! Личи си по меча на колана ти!