Гаснещ зрак [bg]

— Отваряй си очите за първите стрели!

— Те все така отстъпват — каза Телра и изруга, щом стъпи в дупка, скрита от дълбокия сняг. Дъхът ѝ беше хриплив, гърлото стегнато от жестокия студ. Изпъшка, измъкна се и залитна напред.

Аркандас спря, за да я изчака.

— Но не бягат, нали?

— Да, не бягат. Когато залагаш капан като този, не искаш да се отдалечиш много от плячката си.

— Виждаш ли Халид?

— Не.

— Трябва да подаде сигнал за оттегляне. А ние трябва да стегнем редиците.

— Да, сър.

— Мисля, че е вдясно от нас. Да завием натам.

— Ще ни издебнат от засада.

— Затваряй си устата, Телра. И стой плътно до мен.

Аркандас спря, махна на войниците зад тях и поведе Телра надясно, пряко на настъпващата линия. А Телра разбра какво предстои. Капитан Халид Бахан, изглежда, не схващаше тактиката, която им прилагаха. В душата ѝ се надигна страх и прерасна в ужас. Някой беше организирал кучите синове. Нечий ум действаше срещу тях. „И ние влизаме право в капана.“

— Лейтенант…

— Млъкни, Телра! Ще го хванем — виждаш ли? Ето го. Ще…

Стрелата, която заби обсидиановия си връх в шията на Аркандас, беше намазана с катран и гореше. Още няколко запалени стрели се забиха в плетения щит и Телра се присви зад него, а лейтенантът падна до нея и ботушите ѝ заритаха в снега, сякаш се опитваше да побегне.

Пламъците по щита на Телра се разгоряха.

Войниците наоколо крещяха. Горящите стрели хвърчаха като мълнии в сумрака и нямаше спасение от тях.

Телра заотстъпва. Огледа се да намери Халид Бахан и видя щитоносеца му Сарторил — наметалото му гореше, три стрели стърчаха от гърба му.