Гаснещ зрак [bg]

Секароу въздъхна и се обърна към Рансепт.

— Кастелан, моля ви, угодете на тъпоумния ми брат с обяснение.

Рансепт изсумтя и отвърна:

— Не ми е работа да се меся, освен ако не ме поканят.

Хорулт махна с ръка.

— Смятайте, че е направено. Кажете, какво толкова е затъпило ума ми, че нищо не разбирам от предупреждението на сестра ми?

— Вие командвате неговите Домашни мечове, сър. На едно бойно поле умират войници. Умират офицери.

Кокалчетата на пръстите изтропаха отново, толкова силно, че за миг миячите на съдове в другата стая се смълчаха.

— Това е… егоистично. Каква полза от тази презумпция за отговорност, когато бяга пред първата заплаха? Аз съм войник. Това включва рискове. Ние сме в гражданска война. Претендент се стреми да вземе трон.

— Не съвсем точно — каза Секароу и занастройва илтрито си. — Той просто се домогва до втори трон до първия и от двата поне неговият трон ще се вижда. Казват, че ничие зрение не е достатъчно остро, за да проникне през булото на мрак, с което възлюбената ни Майка вече се загръща. Всъщност някои твърдят, че тя вече не е нищо повече от въплътена тъмнина, толкова дълбоко отсъствие, че създава илюзията за присъствие.

— Поетите могат да си играят с такива идеи колкото си искат — отвърна Хорулт. — Един трон, два трона, пет пари не струва това. Мечтая за деня, когато педантизмът престане да съществува.

Секароу се усмихна.

— А аз мечтая за деня, в който вече няма да е нужен. Точността на езика трябва да се цени. Не сте ли съгласен, кастелан? Колко войни и трагедии биха могли да се избегнат, ако смисълът не само е ясен, но и възприет от всички? Всъщност бих рискувала с предположението, че езикът е коренът на всеки конфликт. Неразбиране като прелюдия към насилие.

Рансепт избута блюдото настрани, отпусна се и вдигна халбата ейл.

— Сръндакът, повален от вълци, би могъл да не се съгласи.

— Ха! — изсумтя Хорулт Чив.

Но Секароу поклати глава.

— Има необходимост в глада, за който не говорим тук, кастелане. Изобщо не говорим за ловец или плячка, поне в най-простия смисъл на значението им. Вместо това ние взимаме тези естествени наклонности и ги изопачаваме в своя по-цивилизован начин на съществуване. Врагът на нашия начин на мислене се превръща в плячката, стига да е достатъчно слаб, за да добие друго название, а ние — в ловеца. Но такива думи сами по себе си, „ловец“ и „плячка“, търсят някакъв вид синонимност с природата, докато реалността всъщност е убийството. — Забърса кожените раменни предпазители на униформата си. — Убийството след това бива прикрито зад водопад от думи, предназначени да отклонят жестоката истина. Война, войници, битки — самият речник на битието ни, толкова обикновен като дишането или яденето и пиенето. И, разбира се, също толкова необходим. — Завъртя един ключ, дръпна струните и те звъннаха несъгласувано. — Униформи, обучение, дисциплина. Чест, дълг, кураж. Принципи, цялост, възмездие. Замъгляването дава власт на лъжата.