Гравитационна дъга [bg]
- Автор: Пинчон Томас Рагглз
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Красимир Желязков
- Жанр: История
Электронная книга - «Гравитационна дъга [bg]». Краткое содержание книги:
Творчеството му се характеризира с метафоричност, интертекстуалност, богата лексикална и техническа начетеност по много теми и сложни въпроси (от историята, науката, математиката), в които фикцията и реалността са слети в почти неразделима симбиоза.[6] Личността му е обгърната в мистерия, тъй като не дава интервюта и не се появява на обществени събития – дори на церемонии по получаване на присъдени му награди. Романите му „V“ (1963), „Обявяването на серия № 49“ (1966 и „Гравитационната дъга“ (1973) го превръщат в култов автор в американските университетски среди.
Носител на наградата на американската критика за 1974 година.
На български език първата му издадена книга е „Обявяването на серия № 49“, преведена от Красимир Желязков, а откъс от първия му и най-прочут роман, „V“, излиза в „Литературен вестник“ в превод на Зорница Димова.[7]
Колко много светлина! Държат ли ги под око руските наблюдателни постове на брега, чакат ли ги в дъжда? Нанесен ли е с восъчен молив този участък от прехода, със старателно изписани X-ове през някое руско пластмасово поле, вътре, където паяжини белосват германските прозорци, пред които не трябва да стои никой, където подхранвана с фосфор трева се полюшва над радарните екрани, а закачливата хлабина усетена през манивелата в невидимите зъбци всъщност представлява разликата между попадението и пропуска… Вацлав, онзи импулс дето го виждаш, това кораб ли е въобще? Напоследък в Зоната тече непрестанна симулация: изправени вълни във водата, големи безпилотни птици, толкова широко известни, че операторите им измислят прякори, капризни аеростати, плавеи от други театри на военни действия (нефтени варели от Бразилия, дървени кашони от уиски адресирани с шаблон до Форт-Лами), наблюдатели от други галактики, димни епизоди, моменти на висока отражателна способност — истинските цели са трудно откриваеми. Прекалено голямо е объркването тук за повечето попълнения и закъснелите новобранци. Само по-възрастните оператори на радари могат все още да запазват чувството за логичност: по време на вахтите изпълнени с треперлива електриковозелена Продължителност на това, което първоначално им се е струвало вечно, те са започнали да проумяват разпределението… усвоили са визуалното милосърдие. Каква е вероятността да стигнат тази вечер устието на реката? В съответствие с настоящата мода, „Анубис“ неизбежно изостава от разписанието: още преди няколко седмици трябваше да е минал покрай Свинемюнде, обаче съветското командване бе забранило на белия кораб да навлиза в река Вистула. Руснаците дори бяха поставили стража на кораба за известно време, докато дамите от „Анубис“ с флиртове и закачки отвличаха вниманието на войниците достатъчно дълго, за да могат да бъдат развързани задържащите го въжета — и тъй бе започнало последното продължително повторно плаване през полската родина, през тези северни водни ливади, като след тях летяха радиосъобщения, един ден с открит текст, а на следващия със закодиран, създаващи неустановено изходно положение колебаещо се между безмълвието на палача и Звездният Час. Понастоящем има международни причини „За“ Аферата „Анубис“, а също и причини „Против“ и споровете продължават, твърде отдалечени, за да бъдат разбрани, и заповедите се променят от час на час.
Устремен на север, „Анубис“ яростно се клати надлъжно и напречно. Светкавици пробягват по целия хоризонт и гръм напомня на военните на борда за барабанен огън предизвестяващ битки, от които в момента те нямат увереност дали са оцелели или все още ги сънуват и все още могат да се пробудят в самия им разгар и да умрат… Откритите палуби лъщят, оголени и хлъзгави. Отводнителните решетки са задръстени с отпадъци от празненството. От страничния отвор на камбуза се процежда вкиснат пушек от мазнина. В салона всичко е подготвено за игра на бакара, а в котелното отделение прожектират порнофилми. Втората нощна вахта ще започне след малко. Белият кораб се подготвя за своето вечерно разписание, като душата на току-що запалена газена лампа.
Гуляйджии, във вечерни дрехи нацвъкани със звездообразни петна от бълвоч, се олюляват напред-назад. Дами се излежават на открито под дъжда, щръкналите зърна на гърдите им се надигат под мократа коприна. По палубите се плъзгат стюарди вдигнали подноси с „драмамин“972 и сода бикарбонат. Върху бордовите въжета клюмат повръщащи аристократи. Ето го Слотроп, иде, спуска се към главната палуба и непрекъснато отскача, блъскан от люлеещите се странични стълбищни въжета, лишен от всякакъв ентусиазъм. Загубил е Бианка. Няколко пъти е претършувал изнервен целия кораб, от край до край, не я е открил, а и не може да си обясни защо я е изоставил тази сутрин.
972
Дименхидринат — медикамент против повръщане, използван за облекчаване пристъпите на морска болест. — Б.пр.