Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
— Не бива да напрягаме прекалено конете — каза Аделиз и леко се метна на сивата си кобила щом Прагът изчезна. Животното сякаш щеше да се чувства повече у дома си в някой шадраван.
— О, разбира се, че не — каза Вандийн, също яхна коня си и двете поеха на юг, като махнаха на останалите да ги последват. Старият Стражник подкара по петите им.
Нинив и Елейн се спогледаха раздразнено, след което сръгаха кобилите си да догонят старите жени. Копитата затупуркаха в спечената пръст. Ловкинята със златната коса ги последва също както Стражникът другите две.
Мат въздъхна, развърза черната кърпа на врата си и я стегна около носа и устата си. Колкото и да му беше приятно да види как дъртите Айез Седай учат другите двечки как се стои мирно, това, което наистина му се искаше, беше една езда без никакви произшествия, кратко пребиваване в Ебу Дар и бързо прескачане обратно в Салидар, преди Егвийн да е направила нещо глупаво и непоправимо. Жените винаги му създаваха грижи; ей това той не го разбираше.
След като Прагът примигна и се стопи, Егвийн също въздъхна. Навярно Елейн и Нинив щяха да предпазят Мат да не се забърка в твърде големи неприятности. Да се надява, че ще го предпазят напълно, сигурно беше прекалено. Жегна я съжаление, че го използва, но там, където бе тръгнал сега, сигурно щеше да е от полза поне малко, а и трябваше на всяка цена да бъде отстранен от Бандата. Освен това си го заслужаваше. Може би Елейн все пак щеше да го научи на малко прилично държане.
Тя се обърна към останалите и каза:
— Време е да се заловим с това, което ни чака.
Всички очи се обърнаха към кайриенеца в тъмното палто, който едва сега се качи на коня си край дърветата. „Талманес“ — помисли си Егвийн, Мат така го беше нарекъл като че ли. Не бе посмяла да задава твърде много въпроси. Той ги изгледа за миг и поклати глава, след което подкара навътре в леса.
— Този мъж ще ни създава грижи, освен ако не съм виждала мъж в живота си — каза Романда.
Лелейн кимна.
— Мен ако питате, на мили бих стояла от такъв като него.
Егвийн не си позволи да се усмихне. Бандата на Мат й бе послужила за първата й цел, но сега много зависеше какви заповеди е оставил на този Талманес. Реши, че за това ще трябва да разчита на Мат. Сюан й беше казала, че онзи Ванин бил изровил доста неща преди тя самата да е успяла да му ги подхвърли под носа. И че ако й дойдел „умът в главата“ и прибегнела до Бандата за закрила, Бандата трябвало да е близо до нея.
— Не е ли време да яхнем конете? — каза тя. — Ако тръгнем веднага, ще можем да догоним лорд Брин преди залез.
Глава 45
Горчива мисъл
Вилнар водеше конния патрул из улиците на Новия град а//и/ си мислеше дали да не се обръсне. Някои други вече се бяха обръснали заради тази неестествена жега. В Салдеа все пак трябваше да е по-хладно.
Да остави мислите си да блуждаят беше съвсем безопасно. Коня си можеше да води и насън, а и само някой много тъп уличен джебчия би опитал занаята си близо до десетината салдейци. Обикаляха напосоки, за да не могат да разберат тези типове къде са в безопасност. Всъщност по-често вместо да залавят крадци, те просто задържаха онези, които сами идваха при тях. И най-здравият побойник в Кемлин бе готов да се затича към Салдейците, за да го приберат преди да са го спипали айилците. Така че Вилнар оглеждаше с половин око улицата и бе оставил ума си да се рее. Замисли се за момичето, за което искаше да се ожени; бащата на Терян беше търговец и искаше да си има зет войник навярно повече, отколкото Терян искаше да си има мъж. Замисли се и за играта, която му бяха предложили няколко айилки; „Целувката на Девите“ му бе прозвучало съвсем невинно, но в очите им бе доловил някакъв блясък, заради който не можеше да им се довери напълно. Преди всичко обаче се замисли за Айез Седай.
Винаги му се беше искало да види някоя Айез Седай, а със сигурност сега едва ли имаше някое по-подходящо място за това от Кемлин, освен ако не отидеше до Тар Валон. Явно в Кемлин беше пълно с Айез Седай. Беше яздил и до „Хрътката на Кулаин“, където според мълвата имаше поне сто Айез Седай, но така и не можа да се насили да влезе. Достатъчно храбър беше, все едно срещу мъже или тролоци, но мисълта за Айез Седай го притесняваше. Освен това ханът едва ли можеше да приюти сто Айез Седай, а никое от момичетата, които успя да види, не можеше да мине за Айез Седай. Ходил беше и до „Короната на розите“ и беше наблюдавал от другата страна на улицата, но също не беше сигурен дали жените, които успя да види, бяха Айез Седай.
Той погледна една слаба жена, която излезе от някаква висока къща. Жената спря намръщена на вратата, нахлупи на главата си широка сламена шапка и се забърза нанякъде. Вилнар поклати глава. Не можеше да определи възрастта й, но това не стигаше. Знаеше той как да разпознае Айез Седай. Нека Джидар да твърди колкото си ще, че те били толкова красиви, че можели да убият всеки мъж с усмивката си, и нищо, че според Рисен всички били с една стъпка по-високи от най-високия мъж. Вилнар знаеше, че можеш най-добре да ги разпознаеш по лицата им, по онези техни безвременни като на безсмъртни лица. Невъзможно трябваше да е да се сбърка това.