Спомен за светлина
- Автор: Джордан Роберт, Сандерсон Брендон
- Серия: Колелото на времето #14
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-400-0
- Переводчик: Валери Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спомен за светлина». Краткое содержание книги:
Но беше някакво начало.
„Спомен за светлина” е Последната битка, Тармон Гай-дон, в целия й блясък и страховито великолепие. Светът е на косъм от унищожението и се крепи на избора на един-единствен човек: Ранд ал-Тор, Преродения Дракон..
От върха на Височините бълваше дим, осветен от блясъка на взривовете на мълнии. Като буен прегладнял звяр, раздвижил се в мрака, очите му бляскат събудени.
Елейн изведнъж го осъзна. Всепроникващата миризма на пушек във въздуха, болезнените викове на войниците. Тътена от небето, трусовете в земята. Студения въздух, полегнал над земя, която нямаше да роди, кършещите се оръжия, стърженето на пики в щитове. Това бе краят. Наистина бе дошъл и тя стоеше на самия му ръб.
Вестоносец дойде в галоп, с плик в ръка. Даде правилната парола на охраната на Елейн, слезе и го пуснаха да се приближи до нея и Галад. Обърна се към Галад и му връчи писмото.
- От лорд Каутон, сър. Каза, че ще сте тук.
Галад го взе, намръщи се и го отвори.
Елейн изчака търпеливо - _търпеливо_, - преброи до три, след това премести коня си до неговия и се наведе да види.
Писмото бе наистина от Мат. И, както забеляза с насмешка Елейн, почеркът беше много по-хубав и правописът доста по-добър от онзи в писмото, което й беше пратил преди седмици. Дали пък напрежението от боя не го бе направило по-грамотен?
C>
Галад,
Няма много време за красноречие. Ти си единственият, на когото доверявам тази мисия. Ще направиш каквото е правилно дори когато никой скапано не иска да го направиш. На Пограничниците може да не им стиска за това, но ще се обзаложа, че мога да го доверя на един Бял плащ. Вземи това. Елейн да ти отвори портал. Направи каквото трябва да се направи.
@ Мат
C$
Галад се намръщи, после обърна плика и изтръска от него нещо сребристо. Медальон на верижка. До него се плъзна и марка на Тар Валон.
Елейн ахна, докосна медальона и преля от Силата. Не можеше. Беше едно от копията, които бе направила, онова, което бе дала на Мат. Мелар беше откраднал друго.
- Пази носещия го от преливане - каза тя. - Но защо ти го праща?
Галад обърна листа. На гърба с по-припрян почерк бе написано:
C>
ПП. В случай че не знаеш какво означава „Каквото трябва да се направи”, означава скапано да избиеш колкото може повече от ония преливащи шараи. Ще се хвана с тебе на бас за цяла тарвалонска марка - съвсем малко е остъргана отстрани, - че можеш да убиеш двайсет.
@ МК
C$
- Това е адски нечестно - изпъшка Елейн. - Кръв и кървава пепел!
- Доста неподходящ език за кралица. - Галад сгъна писмото и го прибра в джоба на наметалото си. Поколеба се, след което окачи медальона на врата си. - Чудя се дали знае какво прави, като дава на едно от Чедата артефакт, който те прави неуязвим за домогванията на Айез Седай. Заповедта е добра обаче. Ще се постарая да я изпълня.
- Можеш да го направиш значи? - попита Елейн. - Да убиеш жени?
- Някога може би щях да се поколебая - отвърна Галад. - Но нямаше да съм прав. Жените са също толкова способни да бъдат зли, колкото и мъжете. Защо трябва човек да се колебае да убие едните, а не другите? Светлината не съди човек според пола, а по сърцето.
- Интересно.
- Какво е интересно?
- Всъщност каза нещо, което не ме кара да искам да те удуша. Може би все пак има надежда за теб, Галад Дамодред.
Той се намръщи.
- Нито му е мястото, нито времето за вятърничавост, Елейн. Трябва да се погрижиш за Гарет Брин. Изглежда възбуден.
Тя се обърна и се изненада, като видя говорещия с охраната й стар пълководец.
- Генерале? - извика му.
Брин й се поклони официално от гърба на коня.
- Охраната ми ли ви спря? - попита тя, щом той се приближи. Дали се беше разчуло за Принудата на Брин?
- Не, ваше величество. - Конят му беше плувнал в пяна. Беше препускал усилено. - Не исках да ви досаждам лично.
- Нещо ви безпокои. Казвайте.
- Брат ви. Идвал ли е насам?
- Гавин ли? - Елейн погледна Галад. - Не съм го виждала.
- И аз - каза Галад.
- Амирлин беше сигурна, че е бил с войските ви… - Брин поклати глава. - Тръгнал е да се бие на предните линии. Може би е дошъл предрешен.
„Защо ще…” Е, Гавин си беше Гавин. Щеше да иска да се бие. Но да се промъкне до предните линии предрешен някак си не изглеждаше присъщо за него. Можеше да събере няколко верни мъже и да поведе няколко атаки. Но крадешком? Гавин? Трудно й беше да си го представи.
- Ще го оповестя - каза Елейн, след като Галад се поклони и се оттегли, за да тръгне на мисията си. - Може би някой от командирите ми го е видял.
„Аха…”, помисли Мат, наведен толкова близо до картите, че лицето му беше почти наравно с тях. После махна настрани, за да накара дамане Мика да отвори портал. Можеше да Отпътува до върха на хълма Дашар за по-добра гледка. Само че последния път, когато го направи, вражески преливащи го бяха засекли и забърсаха част от билото. А и макар да беше висок, хълмът Дашар не му позволяваше да види всичко, което се разиграваше от западната страна на височините Полов.