Спомен за светлина
- Автор: Джордан Роберт, Сандерсон Брендон
- Серия: Колелото на времето #14
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-400-0
- Переводчик: Валери Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спомен за светлина». Краткое содержание книги:
Но беше някакво начало.
„Спомен за светлина” е Последната битка, Тармон Гай-дон, в целия й блясък и страховито великолепие. Светът е на косъм от унищожението и се крепи на избора на един-единствен човек: Ранд ал-Тор, Преродения Дракон..
Силвиана помисли и кимна. Да, така щеше да е най-добре.
Върнаха се на западната страна на Височините, но Силвиана кипеше отвътре. Глупав мъж! Ако загинеше, за Егвийн щеше да е много трудно да продължи боя.
Сянката нямаше нужда да порази самата Амирлин, за да я спре. Трябваше само да убие онова видиотено момче.
- Какво правят онези шараи? - попита тихо Елейн.
Биргит усмири коня си и взе далекогледа от ръцете й. Вдигна го и погледна над пресъхналата река към склона на Височините, където се беше струпало множество воини на Шара.
- Може би чакат тролоците да бъдат засипани със стрели.
- Не си много убедена.
Елейн взе далекогледа. Държеше Единствената сила, но засега не прибягваше към нея. Войската й се сражаваше при реката вече два часа. Тролоците бяха връхлетели към речното корито нагоре и надолу по Мора, но бойците ги спираха да стъпят на шиенарска земя. Блатата пречеха на врага да заобиколи левия й фланг. Десният беше по-уязвим и трябваше да се пази. Щеше да е много по-лошо, ако всички тролоци натиснеха да прехвърлят реката, но конницата на Егвийн ги биеше отзад. Това донякъде облекчаваше натиска срещу армията й.
Мъжете задържаха тролоците с пики и малкото вода, която все още течеше едва-едва в коритото, беше почервеняла от кръв. Най-добрите воини на Андор умираха, задържайки с огромно усилие зверовете. Армията на Шара, изглежда, се подготвяше за щурм от Височините, но Елейн не беше убедена, че ще атакуват скоро. Щурмът на Бялата кула на западната страна им беше създал грижи. Изпращането на армията на Егвийн да атакува Височините отзад беше гениален ход на Мат.
- Не съм много сигурна в това, което казах - отрони Биргит. - Изобщо. Вече не съм сигурна за много неща.
Елейн се намръщи. Беше помислила, че разговорът е приключил. За какво говореше Биргит?
- А спомените ти?
- Първото, което помня, е как се събудих при теб и Нинив - промълви Биргит. - Мога да си спомня разговорите ни затова, че съм била в Света на сънищата, но не мога да си спомня самото място. Всичко ми се изплъзва, като вода между пръстите.
- О, Биргит…
Биргит сви рамене.
- Не може да ми липсва това, което не помня. - Болката в гласа й опровергаваше думите й.
- Гайдал?
Биргит поклати глава.
- Нищо. Чувствам, че като че ли трябва да познавам някого с това име, но не. - Засмя се тихо. - Казах ти вече. Не знам какво съм изгубила, тъй че всичко е наред.
- Лъжеш ли?
- Кръв и пепел, _разбира се_, че лъжа. Все едно имам дупка в себе си, Елейн. Дълбока, зейнала дупка. Животът и спомените ми капят от нея. - Извърна очи.
- Биргит… Съжалявам.
Биргит обърна коня си и се отдалечи. Явно не искаше да го обсъждат повече. Болката й пронизваше ума на Елейн като копия.
Какво ли щеше да е да изгуби толкова много? Биргит нямаше детство, нито родители. Целият й живот, всичко, което помнеше, обикновено обхващаше по-малко от година. Елейн понечи да тръгне след нея, но стражите се отместиха, за да пропуснат Галад, с броня, табард и наметало на лорд Капитан-командир на Чедата на Светлината.
Елейн стисна устни.
- Галад.
- Сестро - каза Галад. - Допускам, че ще е напълно безполезно да те уведомя колко неуместно е за жена в твоето състояние да бъде на бойното поле.
- Ако загубим тази война, Галад, децата ми ще се родят в плен на Тъмния, ако изобщо се родят. Смятам, че боят си заслужава риска.
- Стига поне да се въздържаш да размахваш меча лично. - Галад засенчи с длан очите си и огледа бойното поле. Думите му намекваха, че й дава разрешение - _разрешение_ - да води войските си.
Ивици светлина се изстреляха от Височините и удариха последните дракони, които поддържаха огън от полето точно зад бойците й. Такава мощ! Демандред имаше сила, засенчваща тази на Ранд. „Ако насочи тази сила срещу войските ми…”
- Защо Каутон трябваше да ме прати тук? - каза тихо Галад. - Поиска десетина от най-добрите ми мъже…
- Не искаш от мен да гадая какво се върти в ума на Матрим Каутон, нали? Убедена съм, че Мат само се прави на глупав, за да може да спечели повече.
Галад поклати глава. Хората му, струпани наблизо, сочеха тролоците, които бавно се придвижваха нагоре покрай реката на арафелския бряг. Осъзна, че десният й фланг е застрашен.
- Прати шест отряда арбалети - каза Елейн на Биргит. - Гайбон трябва да подкрепи бойците ни нагоре по реката.
„Светлина. Това започва да изглежда зле.” Бялата кула беше там, на западния склон на Височините, където преливането беше най-яростно. Не можеше да види много, но го усещаше.