Сияйни слова
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Летописите на Светлината на Бурята #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-619-193-003-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сияйни слова». Краткое содержание книги:
Но такова е естеството на магията. В раните на една разбита душа може да се настани нещо друго. Повеляването на Стихиите, силите на самото сътворение. Те могат да изцерят душата, ала могат и да я ранят по-дълбоко.
Бягащият по вятъра блуждае из опустошената земя и се крепи на границата между отмъщението и честта. Тъкачката на Светлината, бавно поглъщана от своето минало, търси лъжата, в която да се превърне. Обвързващият, роден от кръв и смърт, се бори да изгради наново разрушеното. Откривателката, свързваща съдбите на два народа, е принудена да избере между бавната смърт и страшното предателство на всичко, в което вярва.
Отдавна е време те да се събудят — надвиснала е Вечната Буря.
И Убиецът е тук.
Дългоочакваното продължение на най-добре продаваната според класациите на Ню Йорк Таймс книга Пътят на кралете
Не се оставяй да те убият, Адолин Колин, помисли тя и пак го погледа как се сражава с тримата противници. Моля те…
Някой друг скочи върху пясъка.
Каладин се понесе през арената.
Отново, помисли той, като си спомни как се притече на помощ на Амарам много, много отдавна.
— Сега трябва да свърши по-иначе.
— Ще стане — обеща Сил, която се носеше до главата му като ивица светлина. — Повярвай ми.
Доверие. Повярва ѝ и говори с Далинар за Амарам. Мина чудесно.
Един от Броненосците — Релис, в черната броня — изпускаше Светлина от пукнатина в лявата предмишница. Хвърли поглед на приближаващия Каладин и после обърна гръб с безразличие. Релис явно не намираше, че един прост копиеносец представлява заплаха.
Каладин се усмихна и вдъхна малко Светлина. В такъв ясен ден, с ярко слънце, можеше да рискува с повече от обичайното. Никой нямаше да види. Така се надяваше.
Ускори ход и се хвърли между двама Броненосци, забивайки копието в напуканата броня на предмишницата на Релис. Онзи извика от болка, Каладин изтегли копието, ловко мина между нападателите и приближи до Адолин. Младежът в синя броня му хвърли един поглед и бързо се обърна, та да опрат гърбове.
Каладин също се обърна. Така не можеха да ги нападат в гръб.
— Какво правиш тук, мостови? — прошепна Адолин иззад шлема.
— Играя си на един от десетимата глупаци.
— Добре дошъл на веселбата — изръмжа Адолин.
— Няма да мога да пробия броните им. Ще трябва Вие да ги натрошите за мен.
Близо до тях Релис тръскаше ръка и ругаеше. Острието на каладиновото копие беше окървавено. Не много, за жалост.
— Просто разсейвай единия и го дръж далеч от мен — отвърна Адолин. — С двама мога да се справя.
— Аз… Добре.
Навярно това беше най-добрият план.
— Хвърляй по едно око на брат ми, щом можеш — продължи Адолин. — Ако положението на тримата тук се вгорчи, може да решат да го ползват като лост срещу нас.
— Слушам — отговори Каладин, после се отдели от него и отскочи настрани, щом онзи с чука — Далинар го бе нарекъл Елит — опита да нападне Адолин. Релис настъпи от другата страна и замахна, като че с намерението да съсече Каладин и да удари Адолин.
Сърцето му блъскаше, ала обучението при Захел си казваше думата. Можеше да гледа Броненосеца и да изпитва само лек ужас. Завъртя се около Релис и избегна Меча.
Релис погледна Адолин и пристъпи нататък, но Каладин се хвърли, сякаш с намерението отново да го удари в предмишницата.
Релис се върна, сетне неохотно се остави Каладин да го отвлече от боя с Адолин. Нападна бързо. Каладин вече можеше да определи позицията му — Пълзяща, стил в боя, който се отличаваше с отбранително разположение и гъвкавост.
Срещу него Релис действаше по-нападателно, но Каладин се въртеше и се измъкваше, винаги смогваше да се премести точно преди ударите. Релис заруга, после се върна към Адолин.
Каладин го удари отстрани по главата с дръжката на копието. Жалко оръжие срещу Броненосец, но ударът отново привлече вниманието на противника. Релис се обърна и замахна с Меча.
Каладин се дръпна съвсем мъничко по-късно от нужното и Мечът отряза острия връх на копието му. За напомняне. Неговата плът щеше да се противи далече по-малко. Прережеше ли онзи гръбнака му, щеше да го убие, и никаква Светлина на Бурята нямаше да го оправи.
Той предпазливо опита да отвлече Релис по-далеч от боя. Ала когато отстъпи твърде много, противникът му просто се обърна и се отправи към Адолин.
Принцът се сражаваше отчаяно с двамата си съперници, въртеше Меча напред и назад между разположените от двете му страни мъже. В името на Бурята, добър беше. Каладин никога не беше виждал от него подобно умение на тренировъчната площадка — там нищо не го бе предизвиквало толкова много. Адолин се движеше между своите замахвания с Меча и отразяваше оръжията на онзи в зелено, после на другия с чука.
Често му оставаше съвсем малко да улучи противниците си. Двама на един срещу Адолин наистина беше равнопоставен бой.
Трима явно щяха да са твърде много за него. Каладин трябваше да продължи с отклоняването на Релис. Но как? Не можеше да пробие Бронята с копие. Единствените слаби места бяха отворът за очите и малката пукнатина на предмишницата.
Трябваше да направи нещо. Релис отново се бе отправил към Адолин с вдигнато оръжие.
Каладин бързо прекоси пясъка и щом почти стигна до Релис, скочи със стъпалата към него и се Оттласна в тази посока много пъти, в бърза последователност. Толкова, колкото се осмели. И толкова, че изгори цялата си Светлина.