Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)». Краткое содержание книги:
— Сега, сър, можете да питате каквото искате — каза мистър Флинтуинч, — тук няма тайни, сър.
Преди още мистър Дорит да отговори, от горния етаж се чу силен и строг, макар и женски глас:
— Кой е там?
— Кой е там ли? — отвърна Джеримая. — Още разпити. Някой си господин от Италия.
— Доведи го горе!
Мистър Флинтуинч измърмори нещо, като че ли не беше съгласен с искането й, но все пак се обърна към мистър Дорит и рече:
— Мисис Кленъм. Думата й на две не става. Ще ви заведа горе.
Той поведе мистър Дорит по тъмните стълби; последният, естествено, се озърна плахо по пътя и видя, че жената ги следва пак със зловещо заметната през глава престилка.
Мисис Кленъм седеше до малка масичка пред отворените си тефтери.
— О! — рече отсечено тя, като изгледа строго посетителя. — Вие идете от Италия, сър, нали?
Мистър Дорит не можа да намери по-ясен отговор в момента от:
— А, е?
— Къде е този изчезнал човек? Да ни дадете сведения за неговото местонахождение ли сте дошли? Дано да е така!
— Напротив, аз… хм… дойдох да искам сведения.
— За нещастие нямаме никакви. Флинтуинч, покажи обявата на господина. Дай му няколко да си вземе. Посвети му с лампата да я прочете.
Мистър Флинтуинч изпълни нареждането и мистър Дорит прочете обявата, като че ли я виждаше за пръв път, доволен, че това му дава възможност да дойде на себе си от смущението, което видът на къщата и обитателите й бяха предизвикали у него. Докато четеше обявата, той чувствуваше погледите на мистър Флинтуинч и на мисис Кленъм вперени в него. Като вдигна очи, той видя, че усещането му не бе въображаемо.
— Сега знаете, колкото и ние — каза мисис Кленъм. — Мистър Бландоа ваш приятел ли е?
— Не… хм… познат — отговори мистър Дорит.
— Да нямате някаква поръчка от него?
— Аз ли? Ха. Разбира се, не.
Изпитателният поглед постепенно се сведе към пода, след като се плъзна по лицето на мистър Флинтуинч. Мистър Дорит се обърка, като се видя подложен на разпит, вместо той да разпитва, и се опита да смени неочакваното разпределение на ролите.
— Аз съм… хм… състоятелен и независим човек. Засега живея в Италия със семейството си, прислугата си и… хм… доста голямото си домакинство. Бях в Лондон за късо време… хм… да уредя някои парични въпроси и като научих за това странно изчезване, пожелах да се запозная пряко с обстоятелствата, защото имам… хм… един познат англичанин в Италия, с когото непременно ще се видя, като се завърна, който прекарваше по цял ден с monsieur Бландоа и беше близък с него — мистър Хенри Гауън. Може би името ви е познато?
— Никога не съм го чувала — каза мисис Кленъм, а мистър Флинтуинч отекна думите й.
— Тъй като желая… хм… да му предам историята свързано и последователно — каза мистър Дорит, — може ли да ви задам… да кажем, три въпроса?
— Тридесет, ако искате.
— Познавате ли мистър Бландоа от дълго?
— Няма и година. Ето мистър Флинтуинч ще ви покаже книгите ни и ще ви даде сведение кога и от чия страна в Париж ни се представи той. Ако това би ви задоволило — добави мисис Кленъм. — За нас то е твърде незадоволително.
— Виждали ли сте го често?
— Не. Два пъти. Веднаж по-рано и…
— Този път — подсказа мистър Флинтуинч.
— И този път.
— Моля, госпожо — каза мистър Дорит, който постепенно си възвърна важността и започна все по-силно да си въобразява, че заседава в мирови съд, — моля, госпожо, може ли да запитам в интерес на джентълмена, когото имам честта… ха… да подпомагам или да покровителствувам, или, да кажем просто… хм… да познавам… да познавам… monsieur Бландоа по работа ли идва тук в указаната в обявата вечер?
— Според него, по работа — отвърна мисис Кленъм.
— А можете ли… хм… извинете, може ли да ми кажете нейното естество?
— Не.
Очевидно отговорът поставяше непреодолима бариера.
— Този въпрос ни бе вече задаван — каза мисис Кленъм — и отговорът бе — не. Ние не желаем да разгласим търговските си работи по целия град, колкото и незначителни да са те. И казваме: не!
— Искам да кажа, не е ли получил пари например — каза мистър Дорит.
— От нас пари не е вземал, сър, а и у нас не е оставял.
— Предполагам — забеляза мистър Дорит, като погледна от мистър Флинтуинч към мисис Кленъм, — че вие не можете да си обясните тази мистерия?