Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)». Краткое содержание книги:
— Защо предполагате така? — запита мисис Кленъм.
Забъркан от студения и твърд въпрос, мистър Дорит не можа да даде никакво основание за предположението си.
— Аз си обяснявам това, сър — продължи тя след кратко неловко мълчание от страна на мистър Дорит, — като смятам, че той или е поел нанякъде, или се крие някъде.
— Знаете ли… хм… защо ще се крие някъде?
— Не.
И това „не“ беше също като предишното и издигна втора бариера.
— Вие ме запитахте дали мога да си обясня изчезването за себе си — строго му напомни мисис Кленъм, — не дали мога да го обясня на вас. Нямам претенции да го обяснявам на вас, сър. Смятам, че то не ми влиза в работата, както на вас не ви влиза в работата да го изисквате.
В отговор мистър Дорит сведе глава за извинение. Той отстъпи крачка назад, готов да каже, че няма какво да разпитва повече, и не можа да не забележи колко мрачно и неподвижно седеше тя, с впит в земята поглед, като че ли решена да чака нещо, и как същото изражение се отразяваше и у Флинтуинч, който, застанал близо до креслото й, вперил поглед в земята, си почесваше брадата с дясната ръка.
В този миг мисис Ефри (както се разбира, жената с престилката) изпусна свещника, който държеше, и извика:
— Ето! О, мили боже! Ето го пак! Слушай, Джеримая! Ей сега!
Ако имаше някакъв звук изобщо, той беше така слаб, че тя трябва да беше добила навика да се вслушва, за да го чуе, обаче на мистър Дорит се стори, че наистина чу нещо като падане на сухи листа. Ужасът на жената като че ли за миг се предаде на тримата; и всички се вслушаха.
Пръв се опомни мистър Флинтуинч.
— Ефри, жено моя — рече той и тръгна към нея със стиснати юмруци и лакти, разтреперани от нетърпение да я разтърсят, — ти пак започваш старите си номера. Сега пък сигурно ще започнеш да бълнуваш, жено моя, и да разиграваш всичките си комедии. Лекарство ти трябва на тебе! Нека изпратя господина, и ще ти приготвя такава хубава доза, жено моя, такава хубава доза!
Изглежда, че мисис Ефри не се успокои много от това обещание, но Джеримая, без да говори повече за лекарството, взе друга свещ от масата на мисис Кленъм и рече:
— Хайде, сър, да ви светя ли надолу по стълбите?
Мистър Дорит му благодари и слезе надолу. Мистър Флинтуинч затвори след него и сложи веригата, без да губи нито миг. Двамата мъже, които вървяха един срещу друг от противоположните страни на пътя, пак се разминаха с него, преди той да се качи в каретата, която го чакаше, и да отмине.
Още не бяха отишли много далече и кочияшът спря колата да му каже, че е дал името, номера и адреса му на двамата мъже, които го поискали, също и адреса, от който той бе качил мистър Дорит, часа, в който е бил повикан от пиацата, и пътя, по който е карал. Това обстоятелство още по-дълбоко запечата в съзнанието на мистър Дорит това нощно приключение и той продължи да мисли за него и докато седеше пред камината, и след като си легна. Цялата нощ духът му се рееше из мрачната къща, пред очите му бяха онези двамата в такова силно очакване на нещо, чуваше жената с престилката да пищи заради шума и намираше тялото на Бландоа ту погребано в някакво мазе, ту зазидано в стената.
Глава XVІІІ
Въздушни кули
Много са грижите, които съпровождат богатството и знатното положение. Задоволството на мистър Дорит, като си спомни, че не стана нужда да се представя на Кленъм и Сие, нито да спомене, че някога е познавал натрапчивия човек с това име, се изпари още тази вечер поради вътрешната му борба дали да мине на връщане покрай Маршалси и да погледне старата порта. Накрая реши да не минава и учуди с гнева си кочияша, който му предложи да кара през Лондонския мост и после да пресече реката по моста Ватерло — защото този път водеше покрай старото му жилище. И въпреки това въпросът бе предизвикал борба у него и кой знае по каква причина, а може би и просто без причина той изпитваше някакво недоволство. Дори на обяда у Мърдл на следващия ден настроението му си остана мрачно, все този въпрос се въртеше в ума му, а той се замисляше по начин, неподходящ за финото общество, всред което се намираше. Хвърляше го в огън, като си помислеше какво би било мнението на главния лакей за него, ако можеше да проникне със зоркото си око до потока на мислите му.
Прощалният банкет беше изключително пищен и даде блестящ завършек на посещението му. Към младежкия си чар и красота Фани прибави такова самообладание, като че ли бе женена от двадесет години. Мистър Дорит почувствува, че може спокойно да я остави да следва пътя си във висшето общество и му се искаше, но без да накърни покровителственото си отношение към любимото си дете, нито в ущърб на добродетелите й — и другата му дъщеря да беше такава.