Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-060-4
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник». Краткое содержание книги:
В „Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник“ нетърпеливият читател ще проследи съдбата на вече познатите му от първите две части двойки: Жозефин — която постепенно се освобождава от своята нерешителност и се заема с написването на нов роман, и Филип — чиято съдба коренно ще се промени след срещата с една забележителна жена; Ортанс — все така амбициозна и безцеремонна, която ще тръгне по пътя на успеха и голямата любов, и Гари — който храни катеричките в Сентрал Парк, за да не са тъжни в понеделник, и получава неочаквано наследство; симпатичните млади влюбени Зое и Гаетан; злата Анриет и жалкият Шавал; забавните и супердобрички Жозиан и Марсел и техният супергениален двегодишен син Младши. Както и тайнственият Свенлив младеж и голямата му любов Кари Грант… Всичко това описано с лекота, съпричастие, хумор и неподражаемото умение на Катрин Панкол да разказва истории.
Ако книгата изядеше майка й, нямаше да остане самичка, Гаетан щеше да е до нея.
И Зое заби зъби във филията с нутела.
Бека беше много заета.
Излизаше в ранни зори и се прибираше чак късно вечерта. Не казваше къде ходи и когато Филип или Александър я питаха, отговаряше: not your business! Ще ви кажа, когато има какво, засега няма смисъл да говорим…
Ани, която отново бе поела готвенето, се оплакваше, че краката много я тормозят. Заминаваше за три седмици във Франция при семейството си и си беше уредила час при лекар заради вените.
— Имам усещането, че тялото ми се променя — казваше тя, оглеждайки краката си, сякаш бяха чужди.
— Всички ние се променяме — отвръщаше Филип със загадъчен вид.
Александър се готвеше за ваканцията — отиваше за един месец в Португалия при приятел, родителите му имали къща в Порто. Разтворил големи пътни карти на Европа на пода, той търсеше града, в който се готвеше да отиде, пресмяташе разстоянията… Ще спираме тук, тук и тук… Ани твърдеше, че бил още малък, за да пътува сам без баща си. Филип я успокояваше, че нямало причини за безпокойство.
— Трябва да се научи да се справя сам. А и няма да бъде оставен без надзор, познавам родителите на неговия приятел, много свестни хора.
Тя мърмореше, че напротив, нищо не знаел. Виждал ги бил по родителски срещи във френското училище, което според нея не значело, че ги познава. Добавяше, че Александър все още бил дете.
— Не е дете, вече е на петнайсет години и половина.
— Днешният свят е пълен с опасности!
— Стига, Ани, вас всичко ви плаши!
— Защо не отидете с него?
— Първо, защото не съм поканен, а и защото смятам за много добра идеята да се отдели от къщи за един месец.
— Да се надяваме, че нищо лошо няма да му се случи — въздишаше тя.
Обикновено вечеряха четиримата в кухнята.
Бека пазеше пълно мълчание за това, как е минал денят й. Ани съобщаваше, че пирогът с праз е пресолен.
Александър питаше какво става с Доти, защо си е тръгнала. Добавяше, че му липсва.
Филип отговаряше, че си намерила работа и че било много добре, подай ми едно парче хляб, Алекс!
Значи не е бил истински влюбен, казваше си Александър, наблюдавайки баща си, изобщо не изглежда тъжен… Дори изглежда по-весел от преди. Може присъствието й да му е тежало. Може да е влюбен в друга. Като мен. Всеки ден ги сменям, не мога да обичам само една. Да, но той е възрастен, би трябвало да знае какво иска. Наистина ли знаем какво точно искаме, когато сме възрастни, или трябва да изчакаме сетния си час, за да разберем? Кога ли ще разбера, че истински обичам някоя? Дали да излъжа Салика, когато ме попита обичам ли я? Дали си личи, когато лъжем? Дали приличаме на търговците на стари коли, които показват по телевизията? Засега важното беше, че баща му изглеждаше щастлив. Един ден Доти си тръгна, надянала маска на пресилена веселост, през която прозираше такова отчаяние, че човек си мислеше, че отива на погребение. Пожела късмет на всички, мачкайки дръжката на виолетовото си куфарче и опипвайки налепените по него етикети. Той харесваше Доти. Тя го научи да играе табла и да пие портокалов сок, в който тайно му сипваше глътчица водка.
Най-накрая една вечер Бека проговори.