Кралство на пепелта
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #7
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542722755
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралство на пепелта». Краткое содержание книги:
Живяла някога в земя отдавна изпепелена една принцеса млада, готова за кралството си да умре...
Елин се е заклела да спаси народа си – но това ще ? струва скъпо. Заключена в железен ковчег от кралицата на елфите, тя трябва да впрегне цялата си воля, за да понесе месеците мъчения. Елин осъзнава, че ако Майев я пречупи, всички, които обича, ще бъдат обречени. Но решимостта ? започва да я напуска с всеки изминал ден…
Последната битка е започнала…
Нишките на съдбата се преплитат за сетен път в битката за спасението на Ерилея. Някои връзки ще се заздравят, докато други ще бъдат прекъснати. Врагове и приятели застават рамо до рамо във финалната битка за съдбата на един континент и обещанието за един по-добър свят.
Принуждавайки Елин да отстъпи крачка назад. И още една.
Назад към невидимата линия, която бе начертала между тях и южната порта.
Майев пристъпваше напред, а тъмните ѝ коси и робата ѝ се развяваха от вятъра.
- Лишаваш ме от две неща, Елин Галантиус. Ключовете, които търсех. - Нов камшик от тъмна мощ изпращя към Елин. Този път огънят ѝ едва го отклони. - И от зрелищния дуел, който ми бе обещала.
Сякаш отворила капака на сандъка със силата си, Майев избълва към нея плътни струи мрак.
Елин замахна с пламтящото острие на Голдрин. Но не беше достатъчно. Тя залитна назад и една от тъмните струи близна крака ѝ.
Този път не смогна да сдържи писъка, надигнал се в гърлото ѝ. Строполи се на земята и щитът издрънча върху замръзналата кал.
Благодарение на обучението си поне не си позволи да изпусне Голдрин.
Но в главата ѝ започна да се заражда напрежение - нетърпимо и слузесто.
- Събуди се!
Светът се измени. Огнена светлина замести снега. Дебело парче желязо - ледената земя.
Напрежението в главата ѝ се замята и Елин се приведе над коленете си, борейки се да го потисне. Истина - битката, снегът и кръвта бяха истина.
- Събуди се, Елин - прошепна Майев.
Елин примигна. И се озова в железния ковчег. Майев я гледаше през отворения капак. С усмивка на устни.
- Пристигнахме - каза елфическата кралица.
Не елфическа. Валгска. Майев беше Валг...
- Сънуваше - додаде Майев, прокарвайки пръст по маската, покрила лицето ѝ. - Беше се загубила в странни сънища, Елин.
Не. Не, беше истина. Успя да вдигне глава достатъчно, че да погледне тялото си. Мършавото си тяло в широка, безформена рокля. Осеяно с белези.
Още ги имаше. Не бяха заличени. Не бяха заменени с нова кожа.
- Мога да ти помогна - каза Майев, отмятайки косата ѝ с нежни, любящи милувки. - Кажи ми къде са Ключовете на Уирда, положи кръвната клетва, и веригите, маската, желязната кутия... всичко ще изчезне.
Още не бяха започнали. Не бяха започнали да я разкъсват парче по парче.
Всичко друго беше сън. Протяжен кошмар. Ключовете си оставаха разпилени, Ключалката - неизкована.
Просто сън по време на дългото плаване. Докъдето и да ги беше довело то.
- Какво решаваш, племенничке? Ще се спасиш ли? Ще ми се вречеш ли в служба?
Не се предавай!
Елин примигна.
- Май ще ти е по-лесно да си останеш тук, а? - подхвана вглъбено Майев, опирайки лакти в ръба на ковчега. - Така няма да ти се налага да взимаш трудни решения. Да прехвърляш от бремето и дълговете си на други. - Тя се поусмихна. - Май това те гложди най-сериозно. Стремежът към свобода.
Свобода - тя бе изживяла истинската свобода. Нали?
- От това се боиш най-много; не от мен, нито от Ераван, нито от ключовете. А че копнежът да се освободиш от тежестта на короната, на властта ще те погълне. Ще вгорчава съзнанието ти, докато накрая няма да можеш да се познаеш вече. - Усмивката ѝ се разшири. - Аз искам да те спася от това. С мен ще си по-свободна, отколкото можеш да си представиш, Елин. Кълна се.
Клетва.
Беше положила клетва. Пред Терасен. Пред Нехемия. Пред Роуан.
Елин затвори очи, скривайки от погледа си кралицата, маската, оковите, желязната кутия.
Защото не бяха истински.
Всичко това не беше истинско.
Нали?
- Знам, че си уморена - не спираше да я придумва ласкаво Майев. - Дала си толкова много, а се оказва недостатъчно. Никога няма да им е достатъчно, не разбираш ли?
Така беше. Каквото и да беше направила, каквото и да направеше занапред, нямаше да е достатъчно. Дори да спасеше Терасен, цяла Ерилея, пак трябваше да дава още и още, и още. Даже идеята я смазваше с тежестта си.
- Каирн - каза Майев.
Небрежни стъпки застъргаха по каменния под.
Цялото ѝ тяло затрепери неволно, неконтролируемо. Познаваше тази походка, познаваше...
Противното ухилено лице на Каирн изплува до това на Майев. Два чифта очи я заоглеждаха.
- Как да започнем, Ваше Величество?
Вече ѝ беше задавал този въпрос. Толкова пъти бяха изпълнявали същия този танц.
Горчива жлъчка се надигна в гърлото ѝ. Не можеше да спре да трепери. Знаеше какво ще ѝ причини, как ще започне. Никога нямаше да забрави болката, винаги щеше да носи сянката ѝ със себе си.
Каирн плъзна ръка по ръба на ковчега.
- Май успях да попречупя нещо в теб, а?
Кръщавам те Елентия, Духът, който не може да бъде пречупен.
Елин докосна дланта си с покритите си в желязо пръсти. Онзи белег, който завинаги щеше да остане там, дори да не го виждаше...
Нехемия - Нехемия бе пожертвала всичко в името на Ейлве. Но даже тя...
Даже тя бе изпитала бремето на решенията си. Пожелала беше да се освободи от товара.