Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]

Заповедите са приети.

Добре. Сега на тия гадове ще им се стъжни, задето са доближили нейното крило!

Няколко мига по-късно посред полето между тях се надигна огнена стена и се запъти на север. Далечни фигури се загърчиха, изненадани от внезапното изригване. Мнозинството от леките пехотинци се обърна и побягна. Огненият клин се разшири и засили, а пламналият сред тревата пожар заплашваше да погълне цялата равнина. Тогава, също тъй внезапно, пламъците угаснаха. Кой беше този маг, в името на тайнствата на Кралицата? Опълченците отново запълзяха напред и започнаха да се целят в нейните редици, където войниците се криеха зад щитовете. Проклятие, та те са храбреци! Внезапни провиквания от изненада и тревога — стрелбата запецна и отслабна. Лъжльото и Шел работят. По-малко зрелищни от Опушения, но точно толкова ефективни. Можеше да си представи как Лъжльото разрушава оръжията им, а Шел размеква почвата под краката им. Достатъчно да ги обърне в бягство.

Тогава нещо проблесна през зрението й. Мъжете и жените от охраната й изпопадаха — един стискаше стрела във врата си, а друг в гърдите. В гърба на Бляскавата се опря студено желязо, тя се обърна, хвана ръката на нападателя, удари и строши гърлото му. Нокти! Две пълни Ръце! Още един приклекнал човек се прицели и тя се сниши — над главата й пропя стрела. Тя подскочи, търкулна се, събори жената, хвана я за главата, завъртя я и й счупи врата. Изправи се, извади дългите ножове от пояса си и нещо я удари — вълна от натиск, която след минаването си оставяше всичко наоколо тъмно и тихо. Изведнъж настана здрач, а небето беше безцветно. Полето си стоеше, ала сега се простираше празно. Сянката! Тя се завъртя и намери това, което търсеше — мага, малко по-нататък. Без да обръща внимание на болката от удара в гърба, тя се насочи към него.

Сенките се сгъстиха и се приближиха към нея. Тя продължи. Нещо я стисна за гърлото и прекъсна дъха й. Тя опипа врата си, ала не намери нищо. Сенките ме задушават! Как да… Тя се опита да диша, но нищо не стана. Дробовете й пламтяха. Гърдите й се свиха от растящия неистов страх. И въпреки това тя го видя през размазания полумрак — мага от Нокътя — и тръгна към него. Изненадващо, но мъжът не се помести — той невярващо гледаше вървежа й, а очите му все повече се разширяваха с приближаването й. Сенките се свиха като примката на бесилка. Тя усети как ударите на сърцето й постепенно заглъхват.

— Не… невъзможно — смаяно прошепна мъжът.

Може би е било необходимо по-подробно осведомяване за Обетниците — рече си Бляскавата, когато замахна и преряза гърлото му с един удар. После тя падна и зрението й помръкна.

Братя! Присъединявам се към вас…