Нож от блянове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #11
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нож от блянове». Краткое содержание книги:
— Хвани се за палтото ми. — Никакво напрежение нямаше в гласаму, въпреки непривичния ъгъл, под който се беше извила ръката му.
— Ще трябва да изпълзиш нагоре върху мен.
Тя люшна лявата си ръка нагоре, вкопчи се в грубият плат и се задържа. Болката в рамото й показа, че е точно толкова силно натъртено, колкото се опасяваше. Щом той пусна дясната й ръка, болката я прониза, но тя бързо се вкопчи в палтото му и с нея. Мъжът я хвана с две ръце през кръста, надигна я още по-нависоко и тя легна върху широкия му гръб. Гръмотевиците тътнеха една след друга, непрекъснато. Скоро щеше да завали, А с него измъкването на другите щеше да стане още по-трудно.
— Харесва ми да усещам тежестта ти върху мен, Файле Башийр, но сигурно би могла да се изкатериш по-бързо, за да мога да извадя и Другите. — Щипна я по задника и тя неволно се засмя. Този човек така и Нямаше да престане да се опитва!
Катеренето по него се оказа по-бавно, отколкото беше предполага-ла. Не вярваше нещо да е счупено в рамото й, но болеше. За миг си помисли дали да не изрита Ролан по главата. Ще я щипе той, така ли?
Най-после излезе навън, изпълзя покрай Кинхуин и отново се изправи под небето. Щом погледна сградата отвън, преглътна, а после се разкашля Изгорелите греди се накланяха застрашително, готови всеки момент да се срутят в мазето. Третият от Лишените от братя, Джорадин синеок, риж и с лице, което почти можеше да се нарече красиво наблюдаваше Кинхуин и Ролан, но от време на време поглеждаше към сградата, сякаш очакваше да я види, че пада. Беше нисък за айилец, по-нисък от Перин, но плещест почти колкото него. На улицата трябваше да има поне сто души от хората й. Гледаха я с тревога. До един бяха оцапани със сажди, от усилията да я изровят. Сто души! Но не намери в сърцето си сила да ги укори. Особено след като Аравайн тикна пълен мях с вода в ръцете й. Първата глътка я изплю да отмие песъчинките и прахта, макар отчаяно да й се искаше да глътне, но след това вдигна високо меха и заналива водата направо в гърлото си. Натъртеното й рамо простена, но Файле не му обърна внимание, пи и пи.
Изведнъж забеляза мълниите, святкащи към земята на запад извън града, смъкна меха и се загледа натам. Много близо извън града. От безоблачно небе. И понякога не поразяваха. Много от назъбените сребристи светкавици избухваха с оглушителен рев далече над земята. Огнени топки прелитаха из небесата и понякога се пръскаха във въздуха с гръмотевичен тътен. Някой водеше битка с помощта на Силата! Но кой? Възможно ли беше Перин да е намерил достатъчно Айез Се-дай или Аша’ман, за да нападне стана? Но имаше и нещо много странно. Знаеше колко много от Мъдрите в стана могат да преливат, а мълниите и огнените кълбета в небето като че ли не бяха чак толкова много. Може би не беше Перин в края на краищата. Сред Мъдрите имаше фракции. Не само между поддръжничките и противничките на Севанна, но и между септи със стари приятелства или вражди. Може би някоя от тези фракции се биеше с друга. Изглеждаше доста невероятно, но по-малко, отколкото Перин да е намерил достатъчно Айез Седай, за да нападне, а Мъдрите да не отвърнат на удара, като впрегнат всичко, което им е подръка.
— Когато започнаха мълниите, Ролан каза, че има битка — отвърна Аравайн на въпроса й. — Това е всичко. Никой не пожела да отиде даразбере повече, докато не се убедим, че сте в безопасност.
Файле изскърца със зъби от безсилие. Дори да не й се наложеше да се оправя с Ролан, онова, което ставаше зад градските стени, можеше неимоверно да затрудни бягството им. Ако знаеше какво е, навярно щеше да успее да измисли как да го избегне. Или да го използва.
— Никой никъде няма да ходи, Аравайн. Може да е опасно.
А и неизбежно можеха да доведат Шайдо със себе си на връщане. Светлина, какво ставаше все пак там?
Мейгдин се измъкна, залитна до Кинхуин и се потърка по бедрото.
— Той ме ощипа! — викна възмутено. Файле я жегна… Не, не ревност. Не можеше да е това. Проклетникът можеше да щипе когото си ще. Не беше Перин.
Изкриви лице и подаде меха на слънцекосата жена. Мейгдин изп-лакна уста и после жадно загълта. Не беше слънцекоса в момента, къдриците й бяха полепнали от потта и също толкова прашни, колкото потното й лице. Дори не беше хубава в момента.
Арела се измъкна от развалините, като потъркваше задника си, мрачна като самата смърт, но взе нетърпеливо меха, който й подаде Алдин. Високият млад амадициец с плещести рамене — приличаше повече на войник, отколкото на счетоводител, какъвто беше — я зяпна алчно, докато пиеше. Така и отказваше да се примири, че не може да я убеди да се омъжи за него. Появи се и Ласайл — търкаше си задника! — и Джорадин й подаде друг мях, като я погали с пръст по изцапаната буза. Тя му се усмихна, преди да почне да пие. Вече си подготвяше пътя обратно към постелята му, ако Ролан се окажеше инат. Или поне Файле смяташе, че е така.