Спомен за светлина
- Автор: Джордан Роберт, Сандерсон Брендон
- Серия: Колелото на времето #14
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-400-0
- Переводчик: Валери Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спомен за светлина». Краткое содержание книги:
Но беше някакво начало.
„Спомен за светлина” е Последната битка, Тармон Гай-дон, в целия й блясък и страховито великолепие. Светът е на косъм от унищожението и се крепи на избора на един-единствен човек: Ранд ал-Тор, Преродения Дракон..
- По-добре е - прошепна Ранд. - Хубаво е.
НЕ Е ДОСТАТЪЧНО И НИКОГА НЯМА ДА БЪДЕ. ТВОЯТ СЪН Е НЕСЪВЪРШЕН. ТВОЯТ СЪН Е ЛЪЖА. АЗ СЪМ ЕДИНСТВЕНАТА ЧЕСТНОСТ, КОЯТО ТВОЯТ СВЯТ Е ПОЗНАВАЛ.
Тъмния го нападна.
Дойде като буря. Вятър, изригнал толкова ужасно, че заплашваше да обели кожата от костите му. Ранд спря, изправил рамене и взрян в нищото. Вихърът разкъса гледката пред очите му - красивия град, смеещия се град, сградата-монумент на познание и мир. Тъмния я погълна и тя отново се превърна само във възможност.
Силвиана държеше Единствената сила и усещаше как тече в нея и огрява света. Когато държеше сайдар, имаше чувството, че може да види всичко. Възхитително усещане, стига да съзнаваш, че е _просто_ усещане. Че не е истина. Съблазънта на сайдар беше тласкала много жени към безразсъдни постъпки. Много Сини със сигурност го бяха правили в един или друг момент.
Силвиана извая Огън и сравни със земята редицата войници на Шара пред нея. Беше обучила коня си, Жилото, да не се плаши при преливане.
- Стрелците да отстъпят назад! - изрева Чубайн зад нея. - Бързо! Ротите тежка пехота, напред! - Тежко бронираните пехотинци настъпиха покрай Силвиана с брадви и боздугани, за да ударят объркания строй на шараите. С пики щеше да е по-добре, но нямаха достатъчно за всички.
Силвиана запреде нов огнен взрив по врага, за да им отвори пътя, и насочи вниманието си към стрелците на Шара високо на склона.
След като бяха заобиколили блатата, силите на Егвийн се бяха разделили на две щурмови групи. Айез Седай се бяха врязали с пехотата на Бялата кула и атакуваха шараите на Височините от запад. Огньовете вече бяха потушени и повечето тролоци се бяха смъкнали от Височините, за да нападнат долу.
Другата половина от армията на Егвийн, главно конница, бе изпратена към коридора, заобикалящ блатата и водещ към брода. Атакуваха уязвимия тил на тролоците, слезли от склоновете, за да ударят войските на Елейн, защитаващи района около брода.
Главната задача на първата група беше да си пробие път нагоре по западния склон. Силвиана започна да мята грижливо нацелени мълнии по шараите, които настъпваха да отблъснат пехотата.
- Щом пехотата си пробие път нагоре - заговори Чубайн до Егвийн, - ще трябва да накараме Айез Седай да започнат… Майко?! - извика той изведнъж.
Силвиана се извърна рязко на седлото и погледна Егвийн. Амирлин не преливаше. Лицето й беше пребледняло и тя трепереше. От сплит ли беше поразена? Не, доколкото Силвиана можеше да види.
Горе на склона се струпаха фигури и избутаха настрани пехотата на Шара. Започнаха да преливат и по войските на Бялата кула западаха мълнии, разбиваха въздуха с грохот и ослепителен блясък.
- Майко! - Силвиана се приближи до Егвийн. Сигурно Демандред я беше атакувал. Докосна ша-ангреала в ръцете на Егвийн за повече сила и запреде портал. Сеанчанката зад Амирлин грабна юздите на коня й и го задърпа към портала. Силвиана я последва с вик: - Задръжте шараите! Предупредете преливащите мъже за атака на Демандред по Амирлинския трон!
- Не - промълви немощно Егвийн, отпусната в седлото, щом се озоваха пред голямата палатка: Силвиана щеше да ги пренесе и по-надалече, но не бе опознала района достатъчно добре за дълъг скок. - Не, това не е…
- Какво стана? - попита Силвиана, след като затвори портала. - Майко?
- Гавин - отвърна тя пребледняла и разтреперана. - Ранен е. Тежко. Той умира, Силвиана!
„О, Светлина”, помисли Силвиана. Стражници! Страхувала се беше от нещо такова от мига, в който бе видяла онова глупаво момче.
- Къде?
- На Височините. Ще го намеря. Ще използвам портали, ще Отпътувам при него.
- Светлина, Майко! Имате ли представа колко опасно е това? Стойте тук и водете Бялата кула. Аз ще се опитам да го намеря.
- Не можеш да го усетиш къде е.
- Прехвърлете ми връзката му.
Егвийн замръзна.
- Знаете, че така трябва - каза Силвиана. - Ако той умре, смъртта му може да ви унищожи. Дайте ми връзката му. Това ще ми позволи да го намеря и ще ви опази, ако той умре.
Егвийн се стъписа. Как смееше Силвиана изобщо да предлага това? Но пък тя беше Червена - а те малко се интересуваха от Стражници. Силвиана не знаеше какво иска.
- Не. Не, не бих го помислила дори. Освен това, ако той умре, ще ме опази и само като прехвърля болката на теб.
- Аз не съм Амирлин.
- Не! Ако умре, ще оцелея и ще продължа да се бия. Скокът до него ще е глупост, права си, и няма да позволя и ти да го направиш. Той е на Височините. Ще пробием със сила нагоре, както бе заповядано, и можем да стигнем до него. Това е най-добрият избор.