Сияйни слова
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Летописите на Светлината на Бурята #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-619-193-003-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сияйни слова». Краткое содержание книги:
Но такова е естеството на магията. В раните на една разбита душа може да се настани нещо друго. Повеляването на Стихиите, силите на самото сътворение. Те могат да изцерят душата, ала могат и да я ранят по-дълбоко.
Бягащият по вятъра блуждае из опустошената земя и се крепи на границата между отмъщението и честта. Тъкачката на Светлината, бавно поглъщана от своето минало, търси лъжата, в която да се превърне. Обвързващият, роден от кръв и смърт, се бори да изгради наново разрушеното. Откривателката, свързваща съдбите на два народа, е принудена да избере между бавната смърт и страшното предателство на всичко, в което вярва.
Отдавна е време те да се събудят — надвиснала е Вечната Буря.
И Убиецът е тук.
Дългоочакваното продължение на най-добре продаваната според класациите на Ню Йорк Таймс книга Пътят на кралете
Сиятелната Истоу беше висока дама с посивели коси. Седеше с ръце в скута и наблюдаваше боя. Не се обърна, когато Далинар дойде при нея.
— Време е това да свърши, Истоу — рече той. — Прекрати боя. Дай победата на Релис и хората му.
Съдийката продължи да гледа право напред и да следи дуела.
— Чу ли ме? — настоя Далинар.
Тя не отговори.
— Добре. Тогава аз ще го прекратя.
— Тук аз съм Върховният принц, Далинар — продума съдийката. — На тази арена моята дума е единственият закон. Това право ми е дадено от краля. — Тя се обърна към него. — Синът ти не се е предал и не е неспособен. Условията на дуела не са изпълнени, а аз няма да го прекратя, докато това не стане. Мигар не почиташ закона?
Далинар скръцна със зъби и отново погледна арената. Ренарин се биеше с един от четиримата. Момчето почти не беше обучено да борави с Меч. Всъщност, тъкмо докато Далинар го гледаше, едното рамо на Ренарин почна да се гърчи и силно да се надига към главата му. Поредният пристъп.
Адолин се биеше с останалите трима — хвърлил се бе между тях. Сражаваше се възхитително, ала не можеше да отбива всички. Тримата го обкръжиха и удариха.
Паулдронът на лявото му рамо избухна във взрив от разтопен метал. Парченца се понесоха във въздуха и оставиха диря от дим, а основната част се плъзна върху пясъка недалеч. Така рамото на Адолин се оголи, уязвимо за Остриетата на противниците.
Моля те… Всемогъщи…
Далинар се обърна към пълните със светлооки зрители редове.
— Можете да гледате това? — викна им той. — Синовете ми се бият сами! Сред вас има Броненосци. И един ли няма да влезе в бой заедно с тях?
Огледа множеството. Кралят се взираше в краката си. А Амарам? Далинар го намери — седнал до Елокар. Погледна го в очите.
Амарам извърна поглед.
Не…
— Какво е станало с нас? — попита Далинар. — Къде е нашата чест?
— Честта е мъртва — прошепна нечий глас зад него.
Далинар се обърна и видя капитан Каладин. Не беше забелязал, че мостовият слиза по стъпалата подире му.
Каладин пое дълбоко дъх и го погледна.
— Обаче ще видя какво мога да направя. Ако работите тръгнат зле, погрижете се за моите хора.
С копие в ръка той улови ръба на стената, преметна се и скокна на пясъка долу.
57
Да убиеш вятъра
„Малчин беше притиснат, понеже макар да не отстъпваше никому във военното изкуство, не подхождаше за Тъкачите на Светлината; желанието му беше неговите клетви да са първични и прями, и при все това техните духчета бяха — по наше разбиране — волни в определенията по този въпрос; процесът включваше изговаряне на истини, та да се стигне праг на себеосъзнаване, каквото бе напълно непостижимо за Малчин.“