Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)». Краткое содержание книги:
По това време вече мистър Дорит се беше така окопитил от смайването си, че можа да каже, доста свързано, че ще счита това за свой дълг. Флора бе възхитена от успеха си и стана да си вземе сбогом.
— С милиони благодарности — каза тя — и картичката с адреса ми в случай че трябва да ми се съобщи нещо лично, няма да изпращам поздрави на милото дребосъче, да не би да се окажат неприемливи и всъщност след това преобразование вече не остана никакво дребосъче защо да ги изпращам но и аз и лелята на мистър Ф. винаги ще й желаем доброто и бъдете уверени че не си приписваме никакви заслуги а точно напротив защото това което тя пое да свърши го извърши а много ли от нас постъпват така, да оставим настрана че го извърши така добре че повече не може да бъде и аз съм една от тях защото откакто взех да се съвземам след смъртта на мистър Ф. все повтарям че ще се науча да свиря на орган, който така много обичам но срам ме е да кажа, че и досега не зная нито една нотка, лека нощ!
Когато мистър Дорит, който я изпрати до вратата, остана малко сам да си събере мислите, той намери, че тази жена го е върнала към нежелани и отхвърлени спомени, които не подхождат за вечерята на мистър Мърдл. Той написа и изпрати една кратка записка да се извини за отсъствието си този ден и поръча да му изпратят вечерята в стаята в хотела. Имаше и друго основание за това. Престоят му в Лондон завършваше, та времето му беше вече запълнено с ангажименти; приготовленията за заминаването бяха привършени и той сметна, че високото му положение изисква да направи някои преки разследвания по изчезването на Бландоа, за да бъде в състояние да докладва резултатите на мистър Гауън. Ето защо реши да се възползува от свободата си тази вечер и да отиде до дома на Кленъм и Сие, който можеше да намери лесно по указанията на обявата, да види къщата лично и да поразпита лично.
Като направи една лека вечеря, доколкото позволиха заведението и агентът му, и като си дремна малко край камината, за да се съвземе от посещението на мисис Финчинг, той излезе сам с наета карета. Камбаната на „Св. Павел“ удряше девет часа, когато той минаваше под сянката на Темпъл бар48, обезглавена и самотна в тези упадъчни дни.
Като наближи целта си през странични и крайбрежни улички, тази част на Лондон му се видя още по-грозна по този час на деня, отколкото си я бе представлявал. Много години бяха изминали, откакто бе ходил там; никога не бе я познавал много, и тя му се стори мистериозна и тъжна. Това подействува така силно на въображението му, че когато кочияшът му спря, след като няколко пъти бе питал за пътя, и каза, че според него това е въпросната порта, мистър Дорит улови вратичката на каретата, но се позапря колебливо, почти изплашен от мрачния изглед на дома.
И наистина тази вечер къщата изглеждаше дори по-мрачна от обикновено. От двете страни на вратата бе залепена по една обява и при всяко трепване на светлината от фенера прибягваха сенки, като че ли невидими пръсти сочеха редовете. Очевидно къщата беше под наблюдение. Когато мистър Дорит се спря, някакъв човек пресече пътя към него, а друг излезе от един тъмен ъгъл от тази страна; и двамата го изгледаха, като минаваха, и останаха да се навъртат наблизо.
Тъй като в двора имаше само една къща и нямаше място за колебания, той се изкачи по стъпалата и почука. В два прозореца на първия етаж мъжделееше слаба светлина. Вратата отекна с тъжен глух звук, като че ли къщата бе празна; обаче всъщност не беше така, защото почти веднага проблесна светлина и се чуха стъпки. Те стигнаха до вратата, някаква верига издрънча и една жена с престилка, заметната през лицето и главата, застана на вратата.
— Кой е? — запита жената.
Смаян от това видение, мистър Дорит отвърна, че иде от Италия и че иска да поразпита относно изчезналото лице, което познавал.
— Хей! — извика жената с писклив глас. — Джеримая!
В отговор на този вик се появи съсухрен старец, в чието лице мистър Дорит позна по гетите ръждясалия винт. Жената се боеше от съсухрения старец, защото, щом той се приближи, свали престилката и откри бледо, изплашено лице.
— Отвори вратата, глупачке — каза старецът, — и пусни господина да влезе.
Мистър Дорит влезе в слабо осветеното антре, но не преди да хвърли поглед към кочияша и каретата си.
48
Арка (махната в 1879 г.), която определяла западната граница на юрисдикцията на Градската корпорация. — Б.пр.