Кралство на пепелта
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #7
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542722755
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралство на пепелта». Краткое содержание книги:
Живяла някога в земя отдавна изпепелена една принцеса млада, готова за кралството си да умре...
Елин се е заклела да спаси народа си – но това ще ? струва скъпо. Заключена в железен ковчег от кралицата на елфите, тя трябва да впрегне цялата си воля, за да понесе месеците мъчения. Елин осъзнава, че ако Майев я пречупи, всички, които обича, ще бъдат обречени. Но решимостта ? започва да я напуска с всеки изминал ден…
Последната битка е започнала…
Нишките на съдбата се преплитат за сетен път в битката за спасението на Ерилея. Някои връзки ще се заздравят, докато други ще бъдат прекъснати. Врагове и приятели застават рамо до рамо във финалната битка за съдбата на един континент и обещанието за един по-добър свят.
- Естествено, че има - озъби му се тя.
Ераван обаче застина.
- Има вещи лечителки. Могъщи.
- Директно от Tope Сесме - кимна тържествено Елин. - Както вече ти казах.
Ераван продължи да наблюдава Майев. И подозрението отново просветна в очите му.
Той надникна към Елин. Към огъня и меча ѝ. Тя сведе глава.
- Ако тя казва истината, ти си долна твар - изсъска Ераван на Майев.
И преди Елин да събере поне въгленче от магията си за следващата си атака, тъмна, жилеста фигура се спусна от мрака зад Ераван и го грабна в ноктите си. Илкен.
Елин не пиля от силите си в опити да ги свали - знаеше, че илкените са неподатливи на магия. А и Майев оставаше пред нея, следейки с взор как звярът отнася Ераван в небето. Над града.
Срещу двама валгски владетели Елин вече трябваше да е мъртва. А срещу кралицата, изправена пред нея, пак беше въпрос на време... Но ако Ирен и приятелите ѝ съумееха да вземат надмощие над Ераван...
- Е, пак останахме само аз и ти - отбеляза Майев, извивайки
устни в онази усмивка на паяк, на ужасяващите твари, готови да нападнат Оринт.
Елин отново вдигна Голдрин.
- Точно така исках да бъде - каза искрено.
- Но аз знам тайната ти, Огнена наследницо - рече с напевен глас Майев, преди да ѝ се нахвърли.
112
От върха на най-високата кула на двореца в Оринт, от широкия балкон, издигащ се над света, лечителката изпрати поредната вълна от силата си.
Бялото сияние запали нощта и освети ярко древните камъни на кулата, превръщайки я в маяк.
Предизвикателство към валгския крал, сражаващ се срещу Елин Галантиус на далечната земя.
Ето ме - пееше в нощта силата ѝ. - Тук съм.
Ераван отговори.
Вятърът довя гнева, страха и омразата му още преди илкенът да го пренесе с жилестите си крайници. Той се усмихна на младата лечителка с обгърнати в чиста светлина ръце, като че вече предвкусваше кръвта ѝ. Предвкусваше унищожението на онова, с което го бе призовала, погубването на дарбата ѝ.
Появата му накара хората в двореца под тях да се разбягат с писъци.
Той не беше въплъщение на смъртта, а нещо много по-страшно. Нещо почти толкова древно и почти толкова могъщо.
Илкенът прелетя над кулата и го пусна върху каменния под на балкона. Ераван се приземи с котешка ловкост и се изправи гордо.
С усмивка на лице.
***
- Не очаквах да го направиш - каза Майев. Тъмната ѝ сила се виеше около нея, а Елин вече дишаше тежко. В кръста ѝ се беше появила остра болка, която сега се стрелкаше нагоре по гръбнака ѝ и надолу по краката. - Да постъпиш толкова глупаво и да върнеш ключовете в портата. Какво стана с величавото бъдеще, което ми показа някога, Елин? Как седиш на трона в Оринт и народът скандира благоговейно името ти? Скучно ли щеше да ти е да те боготворят?
Елин събираше сили с всяка глътка въздух, а Голдрин още гореше в ръката ѝ.
Нека си говори - нека злорадства и бръщолеви. Всяка секунда, която ѝ оставяше да се възстанови, да си възвърне поне капчица от силите, беше добре дошла.
Ераван клъвна стръвта, позволявайки на съмненията, които му бе насадила, да хванат корен в съзнанието му. Елин знаеше, че е само въпрос на време да усети силата на Ирен. Единствено се молеше Ирен Тауърс да е готова за него.
- Още от самото начало се надявах двете с теб да сме почти равни - продължи Майев. - Поне ти, за разлика от Ераван, да разбираш истинската същност на силата. На притежанието ѝ. Разочарована съм, че май дълбоко в себе си си искала да бъдеш най-обикновена.
Щитът започваше да ѝ тежи непоносимо. Не смееше да надникне зад себе си към Ераван. Да види какво прави. Почувствала бе изблика от магията на Ирен, дори се бе осмелила да се надява, че е сигнал, примамка. И действително беше успяла да примами Ераван. А това стигаше.
Мракът около Майев се загърчи.
- Обещаната кралица вече не съществува - изцъка с език тя. - Сега си просто асасин с корона. И с обикновена магия.
Два камшика от свирепа сила се устремиха към двете страни на Елин.
Тя отклони ударите с щита си и с Голдрин сред ярките пламъци.
Щитът се отметна назад, но Голдрин продължи да гори все така непоколебимо.
Вече усещаше познатата безкрайна болка. Сенките, готови да я погълнат.
Приближаваха се. Изяждаха малко по малко магията ѝ.
Майев надзърна към огнения меч.
- Хитро от твоя страна да влееш в меча от собствената си дарба. Несъмнено си го сторила, преди да я отдадеш цялата на Портата на Уирда.
- Застраховка, в случай че не се върнех - обясни задъхано Елин. - Оръжие, способно да убива Валги.
- Ще видим.
Майев атакува отново. И отново.