Сянката на планината
- Автор: Робертс Грегори Дэвид
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Zамония
- ISBN: 9786199087701
- Переводчик: Светлана България Комогорова
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Сянката на планината». Краткое содержание книги:
Рандъл на два пъти забелязахме, че Велоубийците те следят, и го пратих да разбере какво
искат.
— Изправил се е сам срещу Велоубийците?
— Сам.
— Той е истински пазител — усмихнах се. — Радвам се, че е с теб.
— С нас — поправи ме тя.
— Какво мислиш за това между Рандъл и Дива? Знам, че Навин е луд по нея, и мислех, че и тя го харесва.
— Шантарам, в блокада сме. А каквото стане по време на блокада, там остава. Най-
добре да не се бъркаме.
— Сигурно си права. Да се върнем към Велоубийците.
— И значи, Рандъл разбра, че Абдула ги е наел временно да те пазят, даже се сприятели
с един-двама.
— И щом разбра, че са наемници, ги нае.
— Наех ги и те с радост приеха.
— Аха.
— Определено работят по имиджа си. Искат да се заемат с по-обществено приемлива
дейност от убийствата за пари.
— Като например да заплашват хора за пари.
— Нещо такова — каза тя. — Това е стъпка към издигане на имиджа, но мисля, че са
сериозни. Според мен не искат да са аутсайдери.
— Аха.
— И когато наех Велоубийците да преговарят, измислих плана. Без тях нямаше да се
справя — не можех да се осланям на никого другиго, че няма да се огъне под натиска и няма
да ни предаде. Когато Съдбата ги прати след теб, аз ги строих зад мен.
— Пред теб, по-точно.
— Именно. Ишмит, главатарят им, е човекът, който разговаря с влезлите в пътя.
— Срещал съм се с Ишмит.
— Той е истински джентълмен — каза тя.
— Той е солта на Луната!
— И Панкадж, приятелят му, който впрочем много те харесва, е страшна работа.
Поканих го на фетишисткото парти.
— Бас държа, че си го направила. Трябваше ли да ме държиш в неведение за твоите
козни?
— Аз те пазех. Държах те настрана от огъня.
— Като глупак?
— Като сродна душа — отвърна. — Ако всичко се провалеше, исках да съм сигурна, че
това няма да те засегне. Ти си беглец, нали помниш?
Тя бе прекрасна поновому. Тя ме закриляше, пазеше ме с къс от душата си.
Стана да запали отново благоуханни пръчици, седем на брой — светулки, реещи се из
цветната стая — и ги постави в устите на глинени дракони. Гледах я как се движи из
спалнята, а умът ми се бореше с Времето и се мъчеше да спре всичко освен Настоящето.
Тя отново седна до мен и ме хвана за ръката.
— Ако ти бях казала, че искам да насоча целия град към настаняването на обитателите
на бордея в сносни жилища, щеше ли да ме подкрепиш, или щеше да се опиташ да ме спреш?
Честно?
— Щях да пробвам да те убедя да заминеш и да заживееш другаде. С мен.
— Видя ли? — каза тя.
— Затова значи?
— Щеше да ми помогнеш, защото ме обичаш, но нямаше да се включиш с чисти
намерения и това щеше да те направи уязвим. Мен също, най-вероятно.
Замислих се над думите й, не го разбирах, но у мен се надигна друг въпрос.
— Защо го направи, Карла?
— Не смяташ ли, че каузата е достатъчно важна? Дразнеше ме.
— Защо го направи, Карла?
Неин ред бе да се замисли. Тя се усмихна и каза откровено:
— За да видя дали ще успея. Исках да знам дали ще се справя.
— Аз мисля, че ти можеш всичко, Карла. Но трябваше да го направим заедно.
Тя пак се засмя.
— Толкова те обичам — каза. — И толкова се радвам най-сетне да ти го кажа.
Това вече бе прекалено, това бе сбъдване на всичките ми мечти. Съмнението —
противникът на любовта, ме избута на скалата и ме предизвика да скоча. И аз скочих.
— Толкова те обичам, Карла, че се изгубвам в тази любов, и така ще е винаги.
Мъжете не обичат да бъдат толкова честни в любовта: да сложат пистолет в ръката на
жена, да го насочат към сърцето си и да кажат: „Давай, убий ме!" Но всичко беше наред.
Наред беше.
— И аз те обичам, мили — каза тя с всички зелени царици в очите. — Винаги съм те
обичала, дори когато изглеждаше точно обратното. Няма да се отлепя от теб и по-добре
свиквай, защото оттук нататък сме неразделни. Разбираш ли?
— Напълно — отвърнах и я притеглих да ме целуне. — И всичко си обмислила
продължително и старателно, а?
— Нали ме познаваш — измърка тя. — Аз всичко правя продължително и старателно.
ТРИНАЙСЕТА ЧАСТ
СЕДЕМДЕСЕТ И ВТОРА ГЛАВА
ВРЕМЕННО ПРЕОТСТЪПИХ СВОЯ АПАРТАМЕНТ на Олег. Наемът беше платен за