Сянката на планината

с момичетата?

— Бодигардовете ги взеха. Наложи се да обясняват защо не са се прибрали цялата нощ.

— И съм го проспал?

— Проспа го. Помогнахме на Джасвант да издигне наново барикадата, изкъпах се и пак

си легнах, а ти много ми се зарадва. Впрочем момичетата заръчаха да ти кажа довиждане от

тяхно име.

Чувствах се странно. Винаги аз ставах първи, без значение колко съм уморен, и ако

някой в съседната стая изтървеше химикалка на пода, се будех и от най-дълбокия сън. Но

някак бях проспал цял разговор на собственото си легло.

Усещането бе необичайно, то ме объркваше; пулсът ми бе забавен и размиваше всичко.

Да го преодолея, бе като да вървя по палубата на подмятан от вълните кораб. Доста време ми

трябваше, докато разбера какво е: бях обзет от покой.

„Покоят — бе казал Идрис — е съвършената прошка и противоположност на страха."

— Шантарам, тук ли си? — усмихна се Карла и леко ми разтърси брадичката.

— Тук съм, Карла.

— Добре — разсмя се тя. — Докъде бяхме стигнали?

— Разказваше ми как двете с Кавита сте натъкмили всичко — казах, като я притиснах

към себе си.

— Трите — с Дива и Кавита. Дива в момента е най-богатото момиче в Бомбай и когато

тя организира фетишистко парти, богаташите се наредиха с лимузините.

— Но Дива изобщо не е била там.

— Организирахме да не я пропуснат на един от полицейските постове и да я върнат към

града, така че каквото и да се случи на партито, да отрича правдоподобно.

— Застраховали сте я.

— Застраховахме я — потупа ме Карла по гърдите в знак на съгласие.

Тогава го направи за първи път — за първи път този малък жест, роден от нейната

същност, когато беше напълно спокойна в любовта, намери пътя до кожата ми.

— Значи организирахте фетишистки игри и сложихте камери?

— Бяхме набелязали седем мишени, включително и редактора, но дойдоха само петима.

— Пет мишени?

— Пречки за прогреса, които искахме да вкараме в пътя.

— И сега тези петимата са…

— … влезли в пътя и ще успеем да осъществим разселването на бордея и да привлечем

повече внимание към проблемите на жените. Всички печелят — съвсем по женски.

Седнах на леглото. Тя ми подаде кърпа, ароматизирана с джинджифил, да избършем

лицата и ръцете си.

— Карла, ако тези типове са важни клечки, значи са опасни. Такъв филм е бомба със

закъснител и тя ще тиктака, докато съществува.

— Действаме чрез посредници — каза тя и отново се облегна на ръката ми.

— Трябва куршум да не ги лови, значи…

— Не ги лови — отвърна. — Наехме за наши говорители Велоубийците.

— Виж, това внася много повече разум. Велоубийците?

— Нищо не върша лице в лице с никого освен с тях. Те осъществяват всички преговори с

другата страна.

— И как стана цялата работа?

— Много ли настояваш да знаеш?

— Настоявам, разбира се.

— Значи… — Тя изправи гръб и се настани срещу мен, като седна по турски. — С