![Завръщането на Пурпурната гвардия [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/6/8/zavrshchaneto-na-purpurnata-gvardiya-bg-download.jpg)
Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]
- Автор: Эсслемонт Иан Кэмерон
- Серия: Малазанската империя #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-88-3
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]». Краткое содержание книги:
Наит се огледа за кадровия маг.
— Хеук! Идвай тука!
Старецът се появи — примижал, с омазнена коса.
— Ти с какво ще ни помогнеш?
Хеук закри очите си срещу следобедното слънце.
— Молете се да нямате нужда от мен…
— Да, да. Само това чуваме от теб. Е, ти знаеш ли какво казвам на това? Казвам пълни глупости! Ще имаме нужда от всички!
Магът огледа полето изпод дланта си и кимна в кисело съгласие.
— Мисля, че си прав.
— И?
— И… — и той отново се сниши в плиткия окоп — ще чакаме нощта.
Наит се озапти да не хвърли лопата пръст по него. Поглеждаше с едно око на затягащото се огнено сражение. От поделението на фланга, което поемаше пороя от стрели, излетяха две огнени дъги, извиха се към небето, а после се стовариха надолу и избухнаха в бушуващ оранжево-червен пъкъл. Пред тях се издигаха ивици от пламък, тъй като изсушената от слънцето трева пое огъня като суха прахан. Леките пехотинци бягаха като мравки от разритан мравуняк.
Наит се напъха в широката колкото раменете му траншея. Господарката да е на помощ, започна се! И работата не изглежда добре.
— Вода! — ревна той. — Залейте се!
Той се замъчи да развърже с разтрепераните си ръце един издут мях.
Някъде в далечината прозвуча гърмежът на остриета. Техните кохорти обстрелваха някой маг, който и да бе той — като че ли той или тя са още на мястото си! И все пак се наложи някаква последователност. Маговете се показваха, за да разбият всяко съсредоточаване на сила, а сапьорите опитваха да ги проследят и унищожат. Наит харесваше последната част… но не бе особено въодушевен от преследването. Ще бъдем размазани, докато си тътрим задниците из това поле. Не — няма да стане.
— Хеук!
Бърборка се показа, приклекна над Наит и дългата й кожена ризница докосна земята под коленете й.
— Да продължаваме ли да копаем? Копаем целия проклет ден. Искам да кажа, боят започна.
— Ще слезеш ли тук! Идва огънят!
— Не — отвяха го.
Наит се изправи.
— Какво искаш да кажеш — отвели са го?
Той присви очи над бойното поле. Във въздуха висеше много дим, но все още твърде малко огън. Хеук се беше измъкнал и бе прегърнал високата си кафява глинена кана.
— Какво стана с огъня? — попита Наит.
— Някой от нашите го е угасил.
— Имаме някой, дето да може да направи това?
Вдигане на рамене.
— Да. Лабиринтът Серк. Може би Бала.
— Бала? Тази пък коя е?
Ухилени развалени зъби:
— О, ще я познаеш, щом я видиш.
Бърборка продължаваше да клечи до окопа. Наит я изгледа ядосано.
— Какво правиш тук, в името на изгнилата Полиел? Хващай се да работиш! Продължавай да копаеш — сапьорите правят това.
Лицето на момичето се удължи и то си тръгна. Наит огледа Хеук.
— Слушай, не искам да ме разкарват насам-натам из игрището на Гуглата току пред нас…
— Разумно решение.
— Само че трябва да засечем целите си и тъй нататък. Не можеш ли да направиш нещо, за да ни помогнеш?
Магът сведе мърлявото си набръчкано лице към гърлото на каната, сякаш проучваше дълбините й. Вдигна поглед и намигна.
— Смятам, че може и да мога да го направя.
Веждите на Наит се вдигнаха. Проклятие — всъщност ще видим този взел-дал дъртак да свърши нещо?
— А? Ами направи го.
— Чакай нощта.
И магът се смъкна долу.
Умник. Наит внимателно огледа редиците. Знамето на Меча продължаваше полека-лека да се придвижва напред, без обаче той да е съвсем преминал в настъпление. Редовете на Гвардията оставаха неподвижни. Защо са опрели гръб в скалата? Вярно е, че трябва да държат пътя към моста, но все пак… И двете страни не желаят да се цапат с кръв. Ние знаем, че Обетниците ни чакат; ние пък сме четири към един повече от тях.