![Гаснещ зрак [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/6/7/gasneshch-zrak-bg-download.jpg)
Гаснещ зрак [bg]
- Автор: Эриксон Стивен
- Серия: Трилогия за Карканас #2
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-734-6
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Гаснещ зрак [bg]». Краткое содержание книги:
А тя стана и взе наметалото си.
— Настроил си ума си, както си нагласил и меча си.
Урусандер въздъхна.
— Какъвто и да е изходът, тази битка ще е последната ми.
Тя го изгледа мълчаливо.
Той стоеше изправен, все още с цялото си излъчване на власт, с изяществото на компетентността, но под цялата тази позлата, под повърхностната благопристойност, нещо разбито криеше подпухналото си лице.
„Дългът, изглежда, е жестока любовница на този мъж. Приканени сме към съчувствие.
Но виж как тръгва към реката от кръв.“
— Ще яздиш ли до мен? — попита той.
— Татко, от този миг насетне никога няма да те оставя.
И тогава подпухналото лице се вдигна, разкри се пред нея и тя го видя ясно.
„Е, не е никаква изненада, нали? Крием лицата си, всички до един. Лица насинени от несправедливост.“
И в това детско лице, така подпухнало от сълзи, тя видя надежда.
„О, как бързо се забравят уроците за измяната.“
От високата стена на крепостта Върховната жрица Синтара беше гледала навитата змия на легиона на Урусандер, видяла бе как сякаш се беше разгънала на вълна с утрото. Пара се вдигаше от нея, сякаш цялото онова същество току-що бе изпълзяло от земята, смесваше се с пушека от градската ковачница, където пожар беше изгорил сградата и склада ѝ до основи, отнасяйки с нея поне четирима души, включително ковача на Легиона. Хората на градчето се бяха борили с пожара през нощта и го загасиха чак малко преди разсъмване.
Опашката на Легиона обикаляше града в полукръг, а тъпата глава на влечугото беше извърната на юг. Образът остана в ума ѝ, когато поведе процесията в двора на крепостта, врязвайки се през струпаните офицери, чакащи идването на Урусандер.
Не искаше да остане при тях. Макар войниците на Легиона все още да разчитаха на командирите си за всичко, вярата и нейните свещенослужители не се прекланяха пред тази вече недостатъчна военна структура. Докато Урусандер не станеше Баща Светлина, не беше нищо повече от командващ армия.
„Това влечуго е мое и ние, светите служители на Светлината, ще поведем авангарда. Със заслепяваща злост ще бъдем неговите зъби. Най-добре Урусандер да разбере това незабавно. Най-добре този урок да бъде даден на всеки офицер тук и на всеки войник долу.
Дребнавата им жажда за богатство и земя е твърде низка за праведността, която ни очаква.“
Хун Раал все още го нямаше никакъв.
„Ако не е първият, със сигурност ще е последният. Смъртният меч желае огромна публика, предполагам. Или може би лежи в несвяст в някоя задна уличка… макар че не бива да се надявам на такова малко вероятно унижение.
Ще си намеря дестраянт на вярата. Трябва да си намеря своя защитник, достоен контраст за нашия Смъртен меч. Може би сред благородниците или в самата Цитадела.“
Върховната жрица и свитата ѝ, всички до един в бял брокат, минаха през портата в тържествено мълчание и поеха надолу по каменния път.
— Курвата има излъчване — промърмори Тейт Лорат, загледана в минаващата процесия. Факли и фенери, широки халати от избелена вълна, обшити със звезди, мъртвешки бледа кожа. Тейт изсумтя. — Виж колко безкръвни изглеждаме.
Инфайен Менанд опря ръка на муцуната на кобилата си, та тя да вдиша миризмата ѝ. Отдавна не беше яздила за битка. Кобилата остаряваше. „Може дори да грохне под мен. Подходяща кончина и за двете ни. Но ще усети нетърпението ми да убия Домашни мечове — онези привилегировани изменници, толкова бързо продали мечовете си на знатните. Ще ми се отзове още веднъж.“
— Не придавам много тежест на тази вяра — продължи тихо Тейт Лорат. — Не достатъчно, за да видя този порцелан помътнял, за щастие. Изглежда ми добра до безразличие.
— Ако Светлината благославя, прави го безразборно — каза Инфайен. — Ще докосне всяка сцена, от сладко блаженство до сладък ужас. Съгледвачите не докладват за скорошно завръщане на съпруга ти. Притеснена ли си?
— И още как. Некомпетентността няма да ни спечели благоразположение.
— А ако беше тръгнала ти да заловиш Шаренас Анкаду?
Тейт Лорат се озъби.
— Нейната глава щеше да язди знамето на частта ми и тази сутрин изгнилото ѝ лице щеше да е само дрипи плът върху кокал.
Инфайен се намръщи.
— Халид има качества за командир, Тейт Лорат. Омаловажаваш го по причини, добре скрити зад флага, който развяваш сега. Презрението заслепява двупосочно.
Тейт Лорат хвърли поглед към дъщеря си, застанала недалече от тях, гъвкава и отпусната, опряла гръб на стената.
Щом видя това, Инфайен се намръщи още повече. „Да беше намерила Шаренас първо твоята палатка онази нощ, Тейт Лорат. Но все едно. Няма да вземеш отново дъщеря си под крилото си.“