![В капана на времето [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/2/2/v-kapana-na-vremeto-bg-download.jpg)
В капана на времето [bg]
- Автор: Гэблдон Диана
- Серия: Друговремец #2
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: ProBook
- ISBN: 9789542928874, 9789542928881
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «В капана на времето [bg]». Краткое содержание книги:
— Кажи го отново, дете! — нареди ѝ той. — Но правилно. Спри да пелтечиш. Поеми си дълбоко дъх, успокой се. Хайде, кажи го!
Мери се подчини и вдиша така дълбоко, че връзките на корсета ѝ се изпънаха. Пръстите ѝ се впиха в коприната на полите в търсене на опора.
— Б-беше мишка, татко. Госпожа Ф…, тази дама се изплаши от една мишка.
Недоволен от опита ѝ, баронетът пристъпи напред и ме огледа с интерес.
— О? И коя сте вие, мадам?
Капитан Мейнуаринг, пристигнал с малко закъснение, защото беше търсил митичната мишка, се появи до лакътя ми и ме представи, като предаде на баронета писмо от полковник Маклийш.
— Хм… Значи Негова Светлост ще бъде ваш домакин, мадам, поне временно. — Подаде писмото на иконома и пое шапката, която той свали от близката закачалка. — Съжалявам, че ще трябва да ви оставя, госпожо Бюшамп, но сега заминавам. — Погледна през рамо към късо стълбище, което разделяше коридора. Икономът, възвърнал самообладанието си, вече се изкачваше по него с поднос, на който лежеше писмото. — Виждам, че Уолмизли отива да съобщи на Негова Светлост за пристигането ви. Аз трябва да тръгвам, иначе ще изпусна пощенската карета. Адио, госпожо Бюшамп.
Обърна се към Мери, която се свиваше до облицованата с дърво стена.
— Довиждане, дъще. Опитай се да… е както и да е. — Ъгълчетата на устата му се извиха нагоре, вероятно в бащинска усмивка. — Довиждане, Мери.
— Довиждане, татко — промърмори тя, забила очи в земята. Гледах ту единия, ту другия. Какво правеше тук Мери Хокинс? Явно живееше в тази къща; сигурно собственикът беше свързан някак със семейството ѝ.
— Госпожо Бюшамп? — Дребен дебел слуга се поклони до лакътя ми. — Негова Светлост ще ви приеме, мадам.
Мери ме хвана за ръкава, когато се извърнах към лакея.
— Н-н-но… — започна тя. В това си състояние нямах нерви да я чакам да се изкаже. Усмихнах ѝ се леко и потупах ръката ѝ.
— Да, да, не се тревожи, всичко ще е наред.
— Н-н-о това е моят…
Лакеят се поклони и отвори вратата в дъното на коридора. Светлината вътре разкриваше брокат и лакирано дърво. На гърба на едно кресло беше избродиран семеен герб; по-ясна версия на каменното изображение, което бях видяла отвън.
Леопард, който държи в лапата си букетче лилии — или пък бяха минзухари? В главата ми зазвъня аларма, когато мъжът в креслото се изправи и сянката му падна върху лакираната каса на вратата. Мери най-сетне изкара думата:
— Моят кръстник!
- Негова Светлост херцог Сандрингам — обяви лакеят.
— Госпожо… Бюшамп? — зяпна от смайване херцогът.
— Ами… нещо такова — отвърнах вяло аз.
Вратата на салона се затвори зад мен и останах насаме с Негова Светлост. За последно видях Мери ококорена насред коридора, отваряше и затваряше уста като златна рибка.
Покрай прозорците върху инкрустирани масички бяха наредени огромни китайски вази. Бронзова Венера позираше кокетно на камината в компанията на две поръбени със злато купи и посребрен свещник, в който сияеха свещи от пчелен восък. Килимът, керманшахски, покриваше почти целия под, а в единия ъгъл клечеше клавесин; малкото свободно пространство на пода беше заето от инкрустирани мебели и няколко статуи.
— Хубаво местенце си имате — отбелязах любезно. Херцогът стоеше пред камината с ръце зад гърба и ме гледаше някак предпазливо развеселен.
— Благодаря — рече с пронизителния си тенор, който никак не подхождаше на едрите му гърди. — Вашето присъствие го украсява, скъпа моя. — Явно предпазливостта отстъпи и той се усмихна обезоръжаващо. — Защо Бюшамп? Да не би това да е истинското ви име?
— Моминското ми име — отвърнах аз. Гъстите руси вежди се извиха.
— Вие сте французойка?
— Не. Англичанка съм, но не можех да се представя като Фрейзър, нали?
— Разбирам. — С все така вдигнати вежди, той кимна към малко, тапицирано с брокат канапе, за да се настаня.
То имаше разкошна резба и красиви пропорции, достойно за музей, като всичко в тази стая. Отметнах подгизналата си пола настрани възможно най-елегантно, без да обръщам внимание на калните петна и конските косми, и деликатно се настаних върху сатена.
Херцогът закрачи бавно напред-назад пред огъня, като ме гледаше все така леко усмихнат. Борех се с топлината, която се разливаше в изморените ми крака и заплашваше да ме повлече към бездната на изтощението. Не беше време да свалям защитите.
— Каква сте вие? — попита внезапно херцогът. — Отвлечена англичанка, предана якобитка или френски шпионин?