В капана на времето [bg]

Редник Добс поклати упорито глава и се изчерви. Едва ли беше на повече от двайсет години и не бе много умен, но влезеше ли му нещо в главата — край.

— Не мога да ви позволя, госпожо Бюшамп — рече той, защото се бях представила с моминското си име. — Капитан Бледсоу ще ми изтръгне черния дроб, ако не ви предам на полковника.

И така, ние тръгнахме към Ливингстън с две от най-жалките кранти, които съм виждала през живота си. Там най-сетне се отървах от ескорта си, но обстоятелствата не се подобриха. Затвориха ме в стая на горния етаж на една къща, където отново и отново повтарях историята си на някой си полковник Гордън Маклийш Кембъл, шотландец от низините, който командваше един от полковете на Негово Величество.

— Да, разбирам — рече той с тон, който подсказваше, че нищо не разбира. Беше дребен човек с лукава физиономия и оплешивяваща червеникава коса, наресана назад от слепоочията. Присви още повече очи и се вгледа в смачканото писмо на попивателната.

— Тук пише — свали половинките очилца на носа си и се втренчи по-внимателно в листа, — че един от похитителите ви, госпожо, е от клана Фрейзър: много едър, с червена коса. Това вярно ли е?

— Да — отвърнах. Чудех се накъде бие.

Наклони глава така, че очилата се плъзнаха по носа му, за да ме огледа по-добре над тях.

— Мъжете, които са ви спасили близо до Фолкърк, твърдят, че един от похитителите ви е бил не друг, а прочутият вожд от планинците, наричан Червения Джейми. Доколкото ми е известно, госпожо Бюшамп, вие сте били… как да кажа, разстроена? — устните му се извиха леко, при тази дума, но не в усмивка — по време на вашето пленничество и вероятно не сте били в състояние да направите някакви по-внимателни наблюдения, но случайно да забелязахте дали другите мъже се обръщаха към него с това име?

— Да, наричаха го Джейми. — Не можех да си представя как това ще му навреди; прокламациите съвсем ясно представяха Джейми като поддръжник на каузата на Стюарт. Появата му на бойното поле във Фолкърк вероятно представляваше интерес за англичаните, но едва ли можеше да го инкриминира още повече.

Не могат да ме обесят два пъти, беше казал той. Но веднъж щеше да е повече от достатъчно. Погледнах към прозореца. Нощта беше паднала преди половин час и фенерите сияеха на улицата под нас, носени от войниците на караул. Джейми щеше да ме търси до някой прозорец в Календар Хаус.

Внезапно ме обзе абсурдната увереност, че ме е последвал, че някак е разбрал къде отивам и сега чака на улицата.

Станах рязко и отидох до прозореца. Долу нямаше никого, само един продавач на маринована херинга седеше на столчето си с фенер в краката и чакаше купувачи. Не беше Джейми, разбира се. Нямаше как да ме намери тук. Никой от лагера на Стюарт не знаеше къде съм; бях съвсем сама. Внезапно паникьосана, аз притиснах ръце към стъклото.

— Госпожо Бюшамп! Добре ли сте? — попита разтревожено полковникът.