В капана на времето [bg]

Свивах се до огъня и протягах ръце към него да ги стопля. Бяха мръсни от стискането на юздите през целия ден и аз се зачудих дали да ида до потока да ги измия. Поддържането на добра хигиена при липсата на каквито и да било удобства понякога ми се струваше напразно усилие. Нищо чудно, че хората често боледуваха. Умираха най-вече от мръсотия и невежество.

Мисълта за смърт от мръсотия ме накара да се изправя, колкото и да бях уморена. Малкото ручейче, което минаваше покрай лагера, имаше мочурливи брегове и обувките ми затъваха дълбоко в тях. Вече с чисти ръце, но с мокри крака, аз заджавках обратно към огъня, където ме чакаше ефрейтор Роуботъм с купа с нещо, което представи като яхния.

— От капитана, мадам — рече, като подръпваше перчема си, — и рече да ви кажа, че утре ще сме в Тависток. Там има хан. — Поколеба се, кръглото приятно лице изглеждаше угрижено, когато добави: — Капитанът се извинява за липсата на удобства, мадам, но ви разпънахме палатка за тази нощ. Не е кой знае какво, но ще ви спаси от дъжда.

— Благодарете на капитана, ефрейтор — отвърнах възможно най-изискано. — Благодаря и на вас — добавих по-сърдечно. Добре съзнавах, че капитан Мейнуаринг ме смята за ненужно бреме и изобщо не се е сетил да ми урежда подслон. Палатката — парче непромокаемо платно, внимателно опънато над дървесен клон и закрепено от двете страни с колчета — без съмнение беше идея на самия ефрейтор Роуботъм.

Той си тръгна, а аз се настаних и бавно изядох прегорелите картофи и жилавото телешко. Бях открила близо до потока стръкче късен синап с повехнали и покафенели листа. Прибрах шепа от тях в джоба си при няколкото плодчета на синя хвойна, които бях откъснала по пътя през деня. Листата на синапа имаха странен и много горчив вкус, но успях да ги преглътна покрай картофите. За десерт хапнах от плодчетата. Стисках ги със зъби, после ги поглъщах със семената. От тях ми запари на гърлото и очите ми се насълзиха, но прочистиха езика ми от вкуса на мазнина и прегоряло и вероятно, заедно със синапените листа, щяха да ме предпазят от скорбут.

Имах голям запас от сушени папратови връхчета, шипки, сушени ябълки и семена копър в по-голямото от двете сандъчета с лекарства. Бях ги събрала като защита срещу хранителни дефицити по време на дългите зимни месеци. Надявах се Джейми да ги яде.

Сведох глава на коленете си; едва ли някой ме гледаше, но не исках да виждат лицето ми, докато мисля за Джейми.