Нож от блянове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #11
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нож от блянове». Краткое содержание книги:
Изведнъж шестима забулени мъже се обърнаха, стиснали копия, и затичаха срещу него и Ейрам. Това, че не използваха лъковете, означаваше, че са свършили стрелите. Беше чувал истории за смелчаци, които решават изхода на цяла война в един-единствен двубой, за армии, готови да приемат изхода. Айилците нямаха такива истории. Но не забави хода си. Кръвта му беше огън. Той беше огън.
Една стрела от Две реки порази един от връхлитащите Шайдо в гърдите и още докато той падаше, други трима бяха накичени с пера от по десетина стрели в тялото на всеки. Но Перин и Ейрам вече бяха твърде близо до останалите двама. Само най-добрите стрелци щяха да си позволят да рискуват да не улучат него или Ейрам, ако стрелят. Ейрам се понесе към единия Шайдо като в танц, мечът му засвятка толкова бързо, че се разми във въздуха, но Перин нямаше време да гледа повече битката им, дори да искаше. Забуленият мъж, с цяла глава по-висок от него, мушна напред с копието, което бе стиснал близо до основата. Перин го парира с ножа и замахна с чука. Шайдо се опита да го спре с щита, но той леко промени посоката на замаха и чу как костите на ръката му изпращяха под десетте фунта стомана, размахани от ковашка ръка. Вече беше влязъл под копието и без да забавя, сряза с ножа гърлото на мъжа. Рукна кръв, но той вече тичаше отново, още преди мъжът да е паднал. Трябваше да стигне до Файле. Огън в кръвта му, огън в сърцето му. Огън в главата му. Никой и нищо нямаше да го спре.
Глава 30
Извън портите
Файле се помъчи да прецени колко е часът по слънчевата светлина, падаща през пролуките на срутената сграда. Като че ли все още имаше време до обед. Бяха разчистили само една малка част най-отгоре на стълбището на мазето. Всяка от тях можеше да се промуши през отвора, стига да посмееха да се изкатерят по наклонената купчина почернели отломки, но тя все още като че ли можеше всеки момент да рухне. И все така скърцаше застрашително. Добрата страна бе само, че не беше започнала да се сипе върху главите им. Но не се знаеше колко дълго още ще се задържи така. От известно време горе се чуваха гръмове и бавно се приближаваха. Тътенът вече беше почти непрекъснат. Толкова силна буря можеше да се окаже достатъчна, та сградата да рухне съвсем. Светлина, колко ожадняла беше!
Ролан изведнъж се появи в отвора и легна на каменната площадка. Кожената сбруя за калъфа на лъка му я нямаше. Той много предпазливо изпълзя върху купчината и тя тихо простена под тежестта му-Кинхуин, зеленоок мъж, с една педя по-нисък от него, коленичи и го хвана за глезените. Горе като че ли бяха само трима от Лишените от братство… а трима бяха твърде много.
Ролан провря глава и рамене над ръба на купчината и подаде ръка.
— Няма повече време, Файле Башийр. Хвани ръката ми.
— Първо Мейгдин — отвърна хрипливо Файле, без да обръща внимание на немощните възражения на слънцекосата жена. Светлина, устата й беше задръстена от прахта и толкова суха, че не можеше да я изплюе. — След нея Арела и Ласайл. Аз съм последна. — Алиандре закима одобрително, но Арела и Ласайл също понечиха да възразят. — Мълчете и правете каквото ви казвам — скастри ги тя. Гръмотевиците трещяха и трещяха. Буря с толкова гръмотевици щеше да донесе порой, не просто дъжд.
Ролан се засмя. Как можеше да се смее този човек в такъв момент? Спря едва когато овъглените греди под него отново простенаха.
— Още носиш бялото, жено. Тъй че млъкни и прави каквото аз казвам. — В тона му се долавяше подигравателна нотка, но не и когато добави: — Нито една няма да бъде извадена преди теб. — Това прозвуча като желязо.
— Милейди — каза тихо и дрезгаво Алиандре. — Според мен е много сериозен. Ще пратя другите по реда, който казахте.
— Престани да се цупиш и ми подай ръка — заповяда Ролан.
Не се цупеше! Този човек можеше да е толкова вбесяващо упорит, колкото и нейният Перин. Само че у Перин това беше интригуващо, не точно вбесяващо. Вдигна дясната си ръка колкото можеше нависоко и се остави дланта на Ролан да я обхване. Той я повдигна с лекота, докато лицето й не се озова малко под неговото.