Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)». Краткое содержание книги:
— Мистър Дорит — каза Флора, — много любезно е от ваша страна да ми разрешавате това и любезността ви ми се струва много естествена защото макар и по-официален и по-пълен разбира се съзирам прилика, целта на натрапеното ми посещение е известна само на мене и на никое друго човешко същество най-малко на Артър — извинете, моля Дойс и Кленъм ох не зная какво говоря мистър Кленъм solus — защото за да избавя това лице, свързано със златна верига към онези розови дни когато всичко плуваше в небесния ефир от най-малката тревога бих дала царски откуп макар че нямам и представа какво представлява такъв откуп но с това искам да кажа че бих дала всичко каквото имам на света и дори нещо отгоре.
Мистър Дорит не обърна много внимание на сериозността на последните думи и повтори:
— Обяснете какво желаете, госпожо.
— Добре зная, че не е вероятно — продължи Флора, — но все пак е възможно и тъй като е възможно когато имах щастието да прочета във вестника, че сте пристигнали от Италия и ще се върнете пак там, реших да се опитам защото може да го срещнете случайно или да чуете нещо за него и ако излезе така какво щастие и облекчение за всички!
— Позволете ми да запитам, госпожо — каза мистър Дорит, в чиято глава беше пълен хаос, — за кого… ха… за кого — повтори той с повишен от отчаяние глас — говорите сега?
— За чужденеца от Италия който изчезна от Лондон сигурно и вие като мене сте чели във вестниците — каза Флора, — да не споменавам и частни източници на име Панкс от които човек разбира какви ужасно злонамерени неща някои хора са достатъчно зли да си шепнат вероятно като съдят за другите по себе си, и какво трябва да е безпокойството и възмущението на Артър — все не мога да се отвикна — Дойс и Кленъм.
Случайно обаче мистър Дорит не беше нито чул, нито чел нещо по въпроса, та за щастие той можа да се изясни до разбираемост. Това накара мисис Финчинг с куп извинения поради трудността да намери джоба си, между райетата на роклята й, най-после да извади една полицейска обява, в която се съобщаваше, че някой си чужденец на име Бландоа, недавна пристигнал от Венеция, необяснимо изчезнал в еди-коя си нощ, от еди-коя си част на Лондон, че го видели да влиза в еди-коя си къща, в еди-какъв си час, че жителите на къщата казали, че я е напуснал еди-колко си минути преди полунощ; и че никой не го е виждал след това. Мистър Дорит прочете обявата от край до край с всичките му подробности относно времето и мястото, както и точното описание на чужденеца, който беше така мистериозно изчезнал.
— Бландоа! — рече мистър Дорит. — Венеция! И това описание! Познавам господина. Идвал е в дома ми. Той се познава отблизо с един джентълмен от добро семейство (но с посредствено положение), когото аз… хм… съм взел под покровителството си.
— Тогава моята скромна и настоятелна молба е още по-голяма — каза Флора, — като се върнете обратно да бъдете така любезен да търсите този господин по всички пътища и по всички завои и да разпитвате за него по всички хотели и портокалови дървета и лозя и вулкани и разни там места защото все трябва да е някъде, и защо ли не излезе наяве и каже къде е та да очисти хората от подозрение?
— Моля, госпожо — каза мистър Дорит, пак във връзка с обявата — кой е този Кленъм и Сие? Ха, виждам, че името се споменава тук във връзка с къщата, в която са видели да влиза Monsieur Бландоа: кой е този Кленъм и Сие? Дали не е лицето, което аз преди… хм… познавах… хм… за известно време и мисля, мисля и вие имахте пред вид? Това ли е… ха… лицето?
— Лицето е много различно наистина — отвърна Флора, — без крака, а на колелета и е най-суровата жена на света, макар че му е майка.
— Кленъм и Сие… хм… майка! — възкликна мистър Дорит.
— И още един старец — каза Флора.
Това обяснение накара мистър Дорит да погледне, като че ли ей сега ще си загуби ума. А и начинът, по който Флора се втурна да прави разбор на вратовръзката на мистър Флинтуинч и да го описва, без да разграничава личността на този джентълмен от тази на мисис Кленъм като ръждясал винт в гети, никак не благоприятствуваше окопитването му. Тази бърканица от мъже и жени без крайници, колелета, ръждясал винт, суровост и гети така смаяха мистър Дорит, че той представляваше жалка гледка.
— Но аз няма да ви задържам нито миг повече — каза Флора, която се стъписа от вида му, макар и през ум да не й минаваше, че тя го е причинила, — ако бъдете така любезен да ми дадете джентълменската си дума че и по време на пътуването си до Италия и в самата Италия ще търсите този Бландоа под дърво и под камък и ако го намерите или чуете нещо за него ще го накарате да излезе на бял свят и да снеме подозрението от всички.