Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Кацарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)». Краткое содержание книги:
— Защо ли? — с известна неувереност повтори мистър Домби. — Защото й съобщих.
— Да — каза Каркър. — Но защо сте й съобщили? Разбирате ли — продължи той с усмивка и леко докосна с кадифената си длан ръката на мистър Домби, както котка би го докоснала със скритите си нокти, — ако съумея да вникна напълно в намеренията ви, много по-голяма е вероятността да бъда полезен и да имам щастието успешно да ви услужа. Смятам, че разбирам. Нямам честта да се ползувам с благоразположението на мисис Домби. При моето положение нямам никакво основание да го очаквам, но искам да се уверя със сигурност, че не се ползувам с такова благоразположение.
— Може би не се ползувате — отвърна мистър Домби.
— Следователно — продължи Каркър — изразяването пред мисис Домби на вашето неудоволствие посредством мене неизбежно ще бъде особено неприятно на дамата.
— Струва ми се — каза мистър Домби с високомерно спокойствие, но и с известно смущение, — че възгледите на мисис Домби по въпроса не засягат нашето отношение към него, Каркър. Но вие може би сте прав.
— И… извинете… правилно ли ви разбирам — рече Каркър, — като предполагам, че гледате на това като на подходящ начин да смирите гордостта на мисис Домби — с тази дума назовавам качеството, което, в случай че не е прекомерно, украсява и прави чест на една дама, отличаваща се със своята хубост и множество дарби — и ако не да я накажете, то поне да я принудите да проявява покорството, което вие естествено и с пълно основание изисквате?
— Не съм свикнал, Каркър, както ви е известно — каза мистър Домби, — да давам подробни обяснения за постъпките си, които считам за уместни, но няма да оспорвам предположението ви. Ако имате някакви възражения, което е съвсем друго нещо, достатъчно е само да ги изразите. Но признавам си, не съм предполагал, че проявата ми на доверие към вас би могла да ви унижи…
— О! Да ме унижи! — възкликна Каркър. — Когато служа на вас?
— … или пък да ви поставя — добави мистър Домби — в неудобно положение.
— Мен, в неудобно положение! — възкликна Каркър. — Бих бил горд… доволен… да изпълня нареждането ви. Бих желал, признавам, да не давам на дамата, в чиито нозе смирено бих сложил своята почит и преданост — та нима тя не е ваша съпруга! — нови основания за неприязън към мен. Но вашата воля, разбира се, стои над всякакви други съображения на земята. Освен това, когато мисис Домби се отърси от тези дребни погрешни възгледи, които, осмелявам се да кажа, са съвсем случайни, и когато приеме новото си положение, надявам се, че тя ще съзре в моето незначително участие само едно зрънце — моето низше положение едва ли дава възможност за нещо повече — от уважението ми към вас, както и пренебрегването ми на всякакви други съображения заради вас. А тя ще има удоволствието и щастието ежедневно да трупа много такива зрънца.
В този миг мистър Домби сякаш отново я видя, сочеща с ръка вратата, и сред кротката реч на своето доверено лице сякаш дочу ехо на думите й: „Нищо не е в състояние да ни направи по-чужди един на друг, отколкото сме сега!“ Той обаче се отърси от този спомен, но не се отказа от решението си и рече:
— Разбира се, няма съмнение в това.
— Нямате ли други нареждания? — каза Каркър, премести стола си на предишното място — още не бяха приключили със закуската — и почака за отговор, преди да седне.
— Няма други — отвърна мистър Домби — освен това. Бъдете така добър да запомните, Каркър, че нито едно от посланията до мисис Домби, които ще трябва да предавате, сега и занапред, не допуска отговор. Ще бъдете така добър да не ми предавате никакъв отговор. Мисис Домби е осведомена, че не ми подобава да се споразумявам или да преговарям по въпроси, предизвикващи разногласия помежду ни, и че аз имам окончателната дума.
Мистър Каркър показа, че е разбрал заповедта, и те се заловиха със закуската, доколкото имаха апетит. Съответно и Точиларя се появи отново, който нито за миг не откъсваше очи от господаря си и изпаднал в унес, изпитваше едновременно благоговение и ужас. След като закуската приключи, отново бе доведен конят на мистър Домби, а Каркър възседна своя и те потеглиха заедно към Сити.
Мистър Каркър бе в превъзходно настроение и говореше много. Мистър Домби го слушаше с величествения вид на човек, който се ползува с правото да бъде развличан с приказки, и от време на време благоволяваше да каже някоя и друга дума, за да поддържа разговора. И така, те двамата яздеха, всеки посвоему. Със свойственото си величие мистър Домби яздеше, като отпускаше твърде много стремената, държеше юздата твърде свободно и твърде рядко благоволяваше да погледне къде стъпва конят му. В резултат на всичко това конят на мистър Домби, движещ се в тръс, се препъна о някакви камъни, изхвърли го от седлото, строполи се отгоре му и в усилието си да се изправи го ритна с подкованите си копита.