Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Кацарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)». Краткое содержание книги:
Мистър Каркър, който бе добър ездач и имаше зорко око и здрава ръка, слезе, мигновено хвана за повода мятащото се животно и го изправи на крака. В противен случай сутрешният поверителен разговор би бил последен за мистър Домби. Зачервен от напрегнатото си, бързо действие, той се надвеси с оголени зъби над проснатия си господар и промърмори: „Сега дадох добър повод на мисис Домби да се чувствува засегната, ако узнае за случилото се.“
Мистър Домби, загубил съзнание, с окървавена глава и лице, бе пренесен под ръководството на Каркър от някакви хора, ремонтиращи шосето, в най-близката гостилница, не много далеч, където бе прегледан от множество лекари, пристигнали бързо един след друг от най-различни краища, водени сякаш от непонятен инстинкт, също както се говори, че лешоядите се събирали около умиращата в пустинята камила. След като направиха известни усилия и възвърнаха съзнанието му, джентълмените прегледаха раните. Един от лекарите, който живееше наблизо, беше на мнение, че е налице сложна фрактура на крака, като и собственикът на гостилницата мислеше същото. Двама други лекари обаче, които живееха надалеч и бяха попаднали случайно в околността, така безкористно отхвърлиха това мнение, че най-накрая се стигна до решението, че пострадалият, макар и тежко наранен и контузен, нямаше счупени кости освен някое и друго ребро и надвечер внимателно може да бъде пренесен у дома. След като раните на пострадалия бяха промити и превързани — тази операция трая дълго — и най-накрая той бе оставен да си почива, мистър Каркър отново възседна коня си и потегли да съобщи вестта в дома му.
Макар лицето на мистър Каркър да бе с хубав овал и правилни черти, то почти винаги имаше хитро и жестоко изражение, но сега, когато Каркър се отправи на път с настоящата задача, лицето му бе по-неприятно от всякога. Обзет от хитри и жестоки мисли, както и от мечти, не толкова свързани с планове и кроежи, а с далечни възможности, той изглеждаше така, сякаш гони пред себе си тълпа хора. Когато най-сетне излезе на по-оживени пътища, дръпна юздата, намали ход, както винаги карайки белоногия си кон внимателно да избира пътя, и прикри, доколкото бе възможно, истинския си облик зад раболепния си, смирен, приведен вид и ослепителната си усмивка.
Той отиде направо в дома на мистър Домби, слезе от седлото пред вратата и помоли за разрешение да види мисис Домби по важна работа. Слугата, който го заведе в стаята на мистър Домби, скоро се върна и съобщи, че по това време мисис Домби не посрещала посетители, и се извини, че не споменал този факт по-рано.
Мистър Каркър, напълно подготвен за студено посрещане, написа върху визитна картичка, че се налагало да прояви дързостта да настоява за среща и че не би се осмелил да го стори ЗА ВТОРИ ПЪТ (той подчерта последните думи), ако не бил и този път убеден, че случаят е достатъчно сериозен, за да му служи за оправдание. Не след дълго се появи прислужницата на мисис Домби и го отведе в една стая горе, където се намираха Едит и Флорънс.
Никога преди Едит не му се бе струвала толкова красива. Колкото и да се бе възхищавал на изяществото в лицето и фигурата й, колкото и ярък чувствен спомен да бе запазил за нея, никога преди тя не му се бе струвала толкова красива.
Когато застана на вратата, високомерният й поглед се отправи към него. Той обаче погледна Флорънс — макар и само в мига на покланянето при влизането си, — открито показвайки новата си власт, и тържествуващо видя как погледът й трепна и се склони и как Едит се поизправи, за да го посрещне.
Той много съжалявал, бил дълбоко опечален. Не би могъл да обясни с каква неохота бил дошъл, за да й съобщи вестта за незначителната злополука. Помоли мисис Домби да се успокои. Давал най-тържествена клетва, че нямало причини за тревога. Мистър Домби само…
Флорънс внезапно изписка. Той не гледаше нея, а Едит. Едит започна да я успокоява и утешава. Тя самата не изписка от уплаха. Не, не…
На мистър Домби му се случило нещастие при яздене. Конят му се подхлъзнал и мистър Домби бил хвърлен от седлото.
Не. Честна дума, мистър Домби, макар и отначало зашеметен, бързо се съвзел и макар и действително ранен, бил извън всякаква опасност. Ако това не било самата истина, той, разтревоженият вестоносец, никога не би имал смелостта да се яви пред мисис Домби. Такава била истината в действителност, тържествено ги увери той.