Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Кацарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)». Краткое содержание книги:
Той разказа всичко това, сякаш отговаряше на Едит, а не на Флорънс, и погледът и усмивката му бяха насочени към Едит.
След това продължи да й обяснява къде се намира мистър Домби и да я моли да му се предостави на разположение карета, за да го доведе у дома.
— Мамо — неуверено каза разплаканата Флорънс, — ако можех и аз да отида!
Когато мистър Каркър чу тези думи, той отправи към Едит многозначителен поглед и леко поклати глава. Видя как тя се бори със себе си, преди да му даде отговор с хубавите си очи, но той изтръгна отговора й — даде й да разбере, че или ще го получи, или ще заговори и жестоко ще рани сърцето на Флорънс — и тя му отвърна. Също както сутринта бе поглеждал към картината, така сега погледна към нея, когато тя извърна очи.
— Наредиха ми да помоля — каза той — на новата икономка… струва ми се, че тя се казва мисис Пипчин…
Нищо не му се изплъзваше от вниманието. Той в миг проумя, че с икономката мистър Домби бе нанесъл нова обида на жена си.
— … да бъде съобщено, че мистър Домби желае да му се приготви легло в неговите стаи на долния етаж, тъй като предпочитал тях пред останалите. Аз едва ли не моментално се връщам при мистър Домби. Не е необходимо да ви уверявам, мадам, че е направено всичко възможно за неговото удобство и че се полагат най-големи грижи за него. Позволете ми още веднъж да повторя, че няма причина за ни най-малко безпокойство. Повярвайте ми, дори вие бихте могли да бъдете напълно спокойна.
Проявявайки крайна почтителност и смиреност, той излезе с поклон, върна се в стаята на мистър Домби, където се разпореди да изпратят карета след него в Сити, а после отново възседна коня си и бавно се отправи натам. Той бе много замислен, докато отиваше натам, замислен бе и когато отново се отправи с каретата към мястото, където бе оставен мистър Домби. Чак когато седна до кушетката на този джентълмен, той дойде на себе си и се сети за зъбите си.
Мистър Домби, измъчван от силни болки, бе настанен привечер в една карета, като от едната страна му подложиха възглавници и одеяла, а от другата страна седеше довереното му лице. Тъй като не трябваше да бъде разтърсван, те се придвижваха малко по-бързо от пешеходци и затова, когато го закараха у дома, бе съвсем тъмно. Мисис Пипчин, кисела и мрачна, незабравила за перуанските мини, в което обитателите на дома имаха пълното основание да се убедят, го посрещна на вратата и чрез няколко поръсвания със словесен оцет ободри слугите, помагащи да се пренесе мистър Домби в стаята. Мистър Каркър остана, докато го положат в леглото, а после, тъй като господарят му отказа да вижда каквито и да е посетители от женски род с изключение на Кръвопийцата, управляваща домакинството му, още веднъж посети мисис Домби, за да я осведоми за състоянието на съпруга й.
Той отново завари Едит сама с Флорънс и отново се обърна с успокоителна реч към Едит, сякаш тя бе жертва на силно и мъчително безпокойство. Така пламенно изразяваше той своето почтително съчувствие, че на сбогуване се осмели — като в този миг отново погледна към Флорънс — да хване ръката й и скланяйки глава, да я докосне с устните си.
Едит не отдръпна ръката си, нито пък го удари с нея по лицето, въпреки че бузите й се заляха с руменина, очите й проблеснаха, а тялото й трепна. Когато обаче остана сама в стаята си, тя така удари ръката си в мраморната полица над камината, че само от едно удряне тя се нарани и обля в кръв, а Едит я протегна над огъня, сякаш искаше да я пъхне там и изгори.
До късно през нощта тя седя край гаснещите пламъци сама, мрачна и заплашително красива, и наблюдава трепкащите по стените черни сенки, сякаш мислите й бяха материални и хвърляха отраженията си по стените. Каквито и видения, оскърбителни и позорни, каквито и зловещи загатвания за бъдещето да се мержелееха на стената пред нея, огромни и неясни, една ненавистна фигура ги водеше насреща й. Това бе фигурата на мъжа й.
Глава XLIII
Нощни бдения
Флорънс, отдавна пробудила се от своя сън, тъжно наблюдаваше отчуждението между баща й и Едит, виждаше как то все повече нараства и съзнаваше, че непримиримостта помежду им се засилва с всеки изминал ден. Това съзнание, укрепващо ежедневно, сгъстяваше сянката, помрачаваща любовта и надеждата й, събуждаше прежната мъка, заспала за кратко време, и правеше тази мъка по-непоносима от преди.