Кралство на пепелта

Елин цял живот бе упражнявала този танц.

Не само движенията на меча и щита си. Но и нахаканата усмивка, която държеше на лицето си, докато посрещаше всяка вълна от мрак, докато осъзнаваше отново и отново, и отново кои бяха партньорите ѝ в танца.

Стореха ли стъпка към нея, тя ги посрещаше с пламъци. Не разкриваше собственото си колебание, не смееше дори да се замисли дали усещаха, че огънят ѝ се състоеше главно от цвят и светлина.

При всички случаи го избягваха. Пазеха се от него.

Чакаха я да атакува с цялата си сила, да нанесе убийствения удар.

Но ключовете ги нямаше. Нямаше я и Носителката на огъня.

Никаква полза не можеха да извлекат от нея. Вземеха ли я за пленница, можеха единствено да я изтезават.

Това бяха двете ѝ възможности. Смърт или пленничество.

Ала без ключовете Ераван нямаше как да създава още от Камъка на Уирда, да води Валгите си, за да се вселяват в чужди тела.

Елин понечи да наръга Ераван с Голдрин, вдигнала меча си срещу Майев. В същото време ги обгради от двете страни с огъня си, принуждавайки ги да се доближат един до друг.

Ераван отблъсна огнената вълна, но Майев не помръдна. Дори когато Елин отскочи назад задъхано.

Медният вкус на кръвта обгръщаше устата ѝ. Предвестник на неизбежното прегаряне.

Майев погледа как пламъците на Елин разтапят снега със съскане, разкривайки изсъхналата трева на Тералис отдолу. Равнината, приличаща на вълнисто зелено море през топлите месеци, сега представляваше кална шир, окъпана в кръв.

- За богиня - подхвана валгската кралица за пръв път от началото на танца им преди минути или часове, или цяла вечност - не изглеждаш особено склонна да ни поразиш.

- Символите са могъщо нещо - отвърна задъхано Елин, въртейки с усмивка Голдрин в ръката си. Пламъците по острието му свистяха във въздуха. - Ако ви разгромя твърде бързо, ще съсипя ефекта. - Тя призова цялата си останала напереност и намигна на Ераван. - Виждаш ли, иска да те изтощя. Да ти взема силите, за да могат лечителките в двореца да те довършат по-лесно.

- Достатъчно!

Майев атакува с цялата си мощ и Елин вдигна щита си, отклонявайки смъртоносната вълна с пламъците.

Но едва... Ударът отекна в костите ѝ, в кръвта ѝ.

Въпреки това не си позволи дори да трепне, а замахна с огнен камшик към Майев, която отскочи ловко назад.

- Само почакай. Съвсем скоро капанът ѝ ще щракне.

- Тя е лъжкиня и глупачка - изплю Майев. - Цели да ни разедини, защото знае, че заедно можем да я надвием.

Тъмната сила пак се събираше около валгската кралица.

Ераван просто продължи да се взира в Елин със златисти, горящи очи. Накрая се усмихна.

- Да, ти...

Валгският крал замлъкна. Златните му очи се вдигнаха над Елин. Над портата и стената зад нея. Към нещо високо в небето.

Елин не посмя да надзърне натам. Да откъсне вниманието си от него за толкова време. Да се надява.

Но златните очи на Ераван лъснаха. Лъснаха от гняв и дори от мъничко страх.

Той завъртя глава към Майев.

- В онзи дворец наистина има лечителки.