Сянката на планината

привлечем към екипа. Противопоставяше се за най-малкото нещо. Но след като прие

поканата за фетишисткото парти, стана лесно.

— Кое стана лесно?

— Да прояви отстъпчивост — каза тя. — Хайде да изпушим един джойнт.

— Защо снощи се качи на мотора на Бенисия?

— За какво страдаш повече — защото бях с Бенисия или защото яхнах прекрасния й

мотор?

— Всичко ме кара да страдам. Не искам повече да те виждам на друг мотор освен с моя.

Освен ако ти караш.

— Тогава ще трябва да ме научиш, беглецо. Започва се с разтваряне на краката, нали?

— Колкото да се задържиш на седалката — усмихнах се.

— Хайде да изпушим един джойнт — каза тя, отпусната на леглото със стъпала в скута

ми.

— Сега ли?

— Градът е блокиран. Никъде не можем да идем. Джасвант се е запасил здраво. Имам

пистолет. Отпусни се и да изпушим един джойнт.

— Доста съм отпуснат, но давай, щом мислиш, че е добра идея.

— Някои врати — произнесе тя бавно — могат да бъдат отворени само по

благоволението на чистата страст.

По-късно тя донесе плодове на син стъклен поднос и ми задава парче по парче с пръсти

в устата. Любовта е връзка, а щастието е самата свързаност. Целуваше ръцете ми, а косите й

като криле, разперени за слънцето. И мигът, благословен с любовта на една жена, отми и

затвори раните.

— Отстъпчивост — каза Карла и се настани до мен с чаша вино.

— Отстъпчивост ли?

— Нищо друго не активира така отстъпчивостта на един мъж както фетишът.

— За главния редактор ли…? — попитах, все още потънал в пашкула на преживяното в

паузата.

— Отнесе ли се нанякъде? Естествено, че за редактора.

— Как разбра какъв е неговият фетиш? Да не ти е дал визитка или какво?

— Когато дойдоха гостите, вече бяхме подсигурили всевъзможни фетиши на полуголи

момичета с маски, които пуснахме да дефилират край него, докато разберем на какво

реагира. Всъщност не отне много време.

— Коя избра?

— Строга господарка в сари от изкуствена кожа. Модел по каталог.

— И после какво?

— После го снимахме в отделната стаичка, докато се подлагаше на доминация.

— Снимали сте го двете с Кавита?

— Не беше единственият. Снимахме и един съдия, един политик, един бизнес магнат и

един полицай.

— И сте нагласили всичко това?

— С Кавита имахме вътрешен човек.

— Кой?

— Домакинята.

— А тя беше?

— Дива — отвърна.

— Дива? Нашата Дива, която е в съседната стая с Рандъл?

— Нашата Дива, която си тръгна днес по-рано заедно с Чару и Пари, докато ти спеше.

Дойдоха да ги откарат у дома с коли. Бодигардовете й заудряха по входната врата на хотела.

Джасвант решил, че са зомбитата. Разбутахме барикадата и…