Съдбовният кораб [bg]

След време джамаилските лодки се върнаха на корабите си. Кенит не беше посмял да попита Вивачия какво се случва. Екипажът му се беше приготвил и сега чакаше. Очакването беше осезаемо. Кенит знаеше, че всеки пират чакаше да види как змиите изведнъж ще запроблясват към флотата. Той зърваше, на разстояние, внезапно вълнение от змии и чуваше приглушения им зов, но нито една не се приближи. Скоро щеше да му се наложи да вземе решение: да остане и да се изправи срещу джамаилската флота или да побегне. Ако побегнеше, флотата без съмнение щеше да го подгони. Дори да не вярваха, че държи сатрапа, шансовете срещу него бяха твърде големи, та джамаилците да могат да устоят. Пиратството му и унищожението на робската търговия щеше да тормози всички им.

Тогава, с внезапност, която предизвика викове на радост сред екипажа му, гора от змийски глави върху гъвкави вратове се надигна около Вивачия. Те заговориха на кораба и тя им отвърна на техния език. След известно време фигурата погледна към него. Той се приближи към нея, за да чуе тихите ѝ думи.

— Раздвоени са — тихо го предупреди Вивачия. — Някои казват, че са твърде изморени. Ще пестят силите си за тях си. Други казват, че ще ти помогнат този последен път. Но ако не ги заведем утре на север, всички ще си тръгнат без нас. Ако не успея да удържа на думата си… — Тя се спря, преди да продължи сковано: — Някои говорят за това да ме убият, преди да си тръгнат. Разчленяването ми и поглъщането на парчетата от магическо дърво за спомените ми може да им е полезно.

Никога не му беше минавало през ума, че змиите може да се обърнат срещу Вивачия. Ако го направеха, той не можеше да я спаси. Щеше да му се наложи да избяга на Мариета и да се надява змиите да не ги преследват.

— Утре ще ги отведем на север — потвърди Кенит.

Тя промълви нещо, което може и да беше съгласие.

Кенит се замисли само за кратко. Утре това оръжие можеше вече да не е под негов контрол. Щеше да го използва един последен път по начин, който щеше да остане в легендите. Щеше да прекърши морската сила на Джамаилия, докато имаше силата да го стори.

— Нападнете ги — заповяда безстрастно. — Не показвайте милост, докато не кажа друго.

Почувства момент на нерешителност откъм Вивачия. После тя повдигна ръце и запя към събраните змии с онзи неземен глас. Гривестите глави се обърнаха към флотата и се втренчиха. Докато настъпваше тишина, змиите се задвижиха напред, живи стрели, летящи към целите си.

Змиите проблясваха и искряха, докато се носеха към приближаващите кораби. Само една трета от тях тръгнаха. Тези, които останаха да пазят фланговете на кораба му като почетна стража, не бяха впечатляващи, каза си Кенит. Осъзна, че Уинтроу е зад него.